Скоро може да ни проверяват по ушите

Л�а �ата и очите и дори пръстовите отпечатъци не са достатъчно надеждни по отношение на биометричните данни като друг предлаган от учените орган за идентификация на пътниците по летищата - ухото.

Специалисти по биометрика от университета в Саутхамптън са разработили нов метод за разпознаване, който взема предвид уникалната форма на човешкото ухо.

Специални сканиращи камери заснемат ушите при преминаване през граничния контрол и ги сравняват с наличната база данни.

Ръководителят на изследването проф. Марк Никсън изтъква колко подходящ е този орган за целта още от 1999 г. насам.

Строежът на човешкото ухо е сложен и уникален и позволява да се правят серия от "замервания".

Скенерът за уши използва т.нар. техника image ray transform (лъчева трансформация на изображението), която "подчертава" всички изпъкнали, тръбовидни структури (напр. ушната раковина) и ги заснема.

Според специалистите към данните в биометричните паспорти може да се добавят и снимки на ушите.

Резултатите от изследванията бележат 99% разпознаваемост при общо 252 тествани образа на уши чрез тази система.

Повечето от стандартните биометрични методи могат лесно да се объркат или са трудни за прилагане.

Проблемът се засилва с процеса на стареене. При лицевото разпознаване системите за отчитане често се объркват от хоризонталните бръчки покрай очите, гънки, увисвания на кожата.

Софтуерът се затруднява и при промяната на изражението, което трябва да е винаги неутрално, а понякога дори и от грима.

Сканирането на ретината пък изисква да се погледне директно в машината от много близко разстояние.

Засега най-ефективният начин е пръстовият отпечатък, но според учените дори и този метод не е надежден в някои случаи - като при хлебарите и зидаро-мазачите.

Най-голямото предимство на ухото е, че то почти не се променя от възрастта - т.е. най-малкото остарява доста "елегантно", нито от различните лицеви мимики.

Ушите нарастват пропорционално, а меката им част само леко се удължава, но иначе органът е напълно оформен още от раждането.

Ухото винаги е разположено и върху "предвидим" фон, за разлика от лицето, което трябва да бъде снимано върху контролиран фон.

Единственото, което би попречило, е косата и в момента екипът работи върху нов алгоритъм, с който ухото да се идентифицира "изолирано" от главата.