Рискът - вечният прелъстител

О�ъ �ъде идва склонността ни към рискови постъпки, неизследвани пътища и непроверени решения?

Оказва се, че непознатото всъщност предлага повече шансове от познатото, сочат последните резултати от медицински проучвания, пише "Дойче веле".

Бианка Уитман от "Юнивърсити Колидж Лондон" е успяла заедно с екипа си да идентифицира част от мозъка, която се активизира при рискованите или авантюристични действия.

Трупането на нови и необичайни познания е типично поведение за много от животните и за човека, обяснява Уитман.

Същото може да се наблюдава и при подхода към икономическите въпроси.

Това има смисъл, тъй като по този начин трупаме в дългосрочен план предимства пред онези, които не изпробват нищо ново, уверява тя.

Вродена склонност към авантюри

Изследователите са наблюдавали 15 души в процесите на вземане на решения. На участниците в проучването най-напред били показани 32 неясни черно-бели снимки, на които те трябвало за съвсем кратко време да разпознаят дали се вижда къща или не.

След това им били показани наред със старите снимки и нови - пак със същата задача.

В крайна сметка от четири едновременно показани фотоси хората трябвало да изберат правилните за 3,5 секунди, т.е. без време за дълго обмисляне и подробно разглеждане на изображенията.

Стимулът - който успеел, щял да получи премия в банковата си сметка.

По време на теста изследователите наблюдавали чрез магнитно-резонансна томография как функционира мозъкът на участниците в проучването. Освен това тествали и личностната им структура.

На финала станало ясно, че склонността към авантюристични постъпки се управлява от един доста стар, от еволюционно-биологична гледна точка регион на мозъка, наречен стриатум.

В зависимост от личностната структура тази част на мозъка била повече или по-малко активна при изследваните.

Ролята на поощрението

Според учените готовността на хората да се впускат в рисковани начинания се обяснява и с активизирането на тези мозъчни структури, които са свързани с поощрителната система на мозъка.

Постигането на успех при някоя извънредно смела постъпка очевидно е с по-голяма ценност отколкото сигурното, но определено по-ниско възнаграждение на съответното действие.

Тези структури в мозъка съществуват не само при хората, казва Уитман. И при животните склонността към авантюри се направлява по сходен начин.

Представете си например маймуната, която трябва да реши дали вместо да яде само банани да не опита веднъж и нещо друго.

Дори и да й се наложи да навлезе в непознати горски райони и в крайна сметка да не намери подходящ на банана заместител, в най-добрия случай подобна рискована постъпка й обещава ценно обогатяване на менюто.