Н еандерталци са се кръстосвали с Хомо сапиенс и затова гени на неандерталци се срещат у съвременни хора, сочат резултатите от изследване, цитирани от Би Би Си.
Генна вариация, която изглежда увеличава риска от диабет у латиноамериканците, е била наследена от неандерталците.
Сега става ясно, че неандерталци са се кръстосвали с Хомо сапиенс, след като напуснали Африка преди 60 000-70 000 години.
Това означава, че гени на неандерталци има в геномите на всички срещащи се днес неафрикански популации хора.
Изследването е обхванало над 8000 латиноамериканци - включително мексиканци. Оказало се, че хората, които притежават въпросната версия на гена, са с 25 на сто по-голям риск от развитие на диабет в сравнение с онези, които не я притежават.
Хората, които наследили копия на гена от двамата си родители, пък са с 50 на сто по-голям риск от развитие на диабет.
Става въпрос за ген, кръстен SLC16A11.
"Досега генетичните изследвания използваха проби от хора с европейско или азиатско потекло, а това не изключваше възможността да се пропуснат гените "виновници", които са модифицирани у други популации хора", заяви съавторът на изследването Хосе Флорес от Харвардския медицински институт в Масачузетс.
"Включвайки проби от Мексико и Латинска Америка, попаднахме на един от най-сериозните откривани досега рискови фактори за болестта. Това позволява тя да се опознае по-добре и да се създадат нови лекарства срещу нея", продължава специалистът.
Флорес извършил изследването в сътрудничество със Сванте Паабо от института "Макс Планк" по еволюционна антропология в Германия.
Генната вариация е открита в кости от неандерталци от Денисовата пещера в Сибир.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
