Л егендата на джаза Сони Ролинс, смятан за един от най-великите саксофонисти в историята и известен с прозвището „последният колос“ на джаза, е починал на 95-годишна възраст, пише BBC.
Музикантът е издъхнал в дома си в понеделник следобед, съобщи неговият публицист. В изявлението Ролинс е определен като „една от най-уважаваните и влиятелни фигури в американската музика“.
Кариерата на Ролинс започва още в края на 40-те години на миналия век. През десетилетията той работи с някои от най-големите имена в джаза, сред които Майлс Дейвис, Чарли Паркър и Джон Колтрейн. Като бенд лидер издава повече от 60 албума и печели две награди „Грами“, преди респираторно заболяване да го принуди да се оттегли от сцената през 2014 г.
Причината за смъртта му не беше обявена.
Jazz legend Sonny Rollins dies aged 95 https://t.co/arPmvNkR1j
— BBC News (UK) (@BBCNews) May 26, 2026
Към съобщението за кончината му беше приложен и негов цитат от 2009 г.:
„Мисля, че когато творческият човек си отиде, той продължава да съществува в следващото измерение. Аз съм човек, който вярва, че този живот не е началото и краят на всичко. Един духовен човек не мисли така.“
В интервю за JazzTimes Ролинс разказва за първата си среща със саксофона, инструментът, който по-късно ще го превърне в световна звезда.
„Майка ми ми подари първия саксофон, алт саксофон, когато бях на 7 години. Влязох в спалнята и започнах да свиря. Това беше всичко. Бях на седмото небе… Можех да остана там завинаги“, спомня си той.
Ролинс бързо се утвърждава като изключителен музикант и е наставляван от пианиста Телониъс Монк.
По-късно свири с водещи джаз изпълнители като Арт Блейки, Бъд Пауъл и Майлс Дейвис.
През 1956 г. Ролинс издава шестия си албум, Saxophone Colossus, който остава едно от най-емблематичните му произведения.
С нарастването на популярността му в началото на 60-те години музикантът започва да репетира с часове всеки ден върху моста Уилямсбърг Бридж в Ню Йорк.
Именно този период вдъхновява един от най-известните му албуми, The Bridge от 1962 г., и поражда призиви мостът да бъде преименуван в негова чест.
Известен със своите дълги сола, Ролинс е смятан за един от най-великите импровизатори в джаза. В интервю за PBS той споделя, че излизал на сцената без предварителен план, разчитайки единствено на усещането за структурата на композицията.
„Импровизацията я оставям изцяло на силите“, казва той. „Понякога и аз самият се изненадвам от това, което се получава.“
