Н а масата пред Ихор Титарчук са разпръснати костите на млад войник: череп, части от таза, ребра, кости от ръцете и краката. Не е останало много, а името му е неизвестно.
Титарчук взема една от костите и показва местата, по които може да се прецени възрастта на загиналия. Съдебният медик стига до извода, че става дума за млад мъж, най-много на 23 години.
Потвърдиха над 204 хиляди руски военни, убити в Украйна
Но кой е бил той? Откъде е дошъл? Кога точно е загинал? И дали някъде майка, баща или приятелка не го чакат да се върне? Това са въпроси, с които съдебните медици в украинския град Днипро се сблъскват ежедневно, пише Deutsche Welle.
- Само разкъсани останки
Днипро се намира само на стотина километра от фронта и активните бойни действия. Местните болници поемат ранените войници, а пак там докарват и много от загиналите от районите на сраженията в източната и южната част на страната.
Някои от жертвите биват прибирани от бойното поле веднага, но други лежат там със седмици или месеци. Има и мъртви, които биват открити едва години по-късно или биват върнати от Русия в рамките на размяна.
В съдебната медицина в Днипро рядко пристигат цели тела — обикновено това са само разкъсани останки, а понякога единствено отделни кости или пепел.
„Застраховка“ за живот след смъртта: Украински войници масово замразяват генетичен материал
„При нас всеки ден докарват мъртви - пауза във войната няма. Няма уикенди, няма празници“, разказва Титарчук.
Той ръководи едно от отделенията по съдебна медицина в града. От началото на войната идентифицирането на мъртвите се е превърнало в една от основните задачи на медиците. Само за изминалата година са били изяснени около 30 000 случая, сочат официалните украински данни.
Но броят на хората, чиято съдба остава неясна, е огромен. По информация на украинското вътрешно министерство над 114 000 души се смятат за изчезнали. Това са предимно войници, но също и цивилни граждани. Десетки хиляди семейства живеят в мъчителна неизвестност — дали любимият им човек е мъртъв, или е попаднал в плен.
Докато идентичността не е напълно установена, всяка надежда остава жива. Затова съдебните медици издирват и най-дребните детайли - документират татуировките и белезите, проучват зъбите, дрехите и личните вещи.
Когато експлозиите разкъсат телата, а огънят унищожи почти всичко, остава единствено ДНК пробата. Тя обаче също не води автоматично до установяване на името. За да може дадената проба да бъде идентифицирана, е необходим материал за сравнение - например от родителите или децата. Ако такъв липсва, ДНК профилът се съхранява, но въпросът кой е човекът остава без отговор. С всеки изминал ден мъртвите стават все повече, а с тях нараства и броят на неизяснените случаи.
- „Не е нормално да умират хора, родени през 2006 година“
Валерий Вюн от години се сблъсква с подобни трагедии. Той е на над 70 години и отдавна е можел да се пенсионира, но в съдебната медицина липсва персонал. Работата е тежка, а нови служители се намират изключително трудно.
Вюн и до днес си спомня първия войник, чиято смърт е трябвало да установи. На масата пред него лежал млад човек. По време на огледа изведнъж зазвънял телефонът му, а на екрана постоянно се изписвало едно и също: „Обажда се мама“. Лекарят знаел това, което майката още не подозирала - че синът ѝ вече не е между живите. И до днес Вюн не може да разказва тази история, без да сдържа сълзите си.
„Не знам как може да се издържи всичко това. Той лежи пред мен, а майка му още не знае, че е мъртъв.“
Ихор Титарчук също невинаги успява да запази самообладание.
„Всички знаем, че смъртта в един момент ще ни застигне. Но хората, които умират сега, си отиват твърде рано.“ Според него не е нормално да умират младежи, родени през 2005 или 2006 година.
Затова за Титарчук идентифицирането на жертвите е нещо повече от медицинска задача - това е последната стъпка от завръщането им у дома. Макар за близките това завръщане да не приключва така, както са се надявали, те поне получават възможността да узнаят истината и да погребат човека, за когото са се тревожили с месеци или години.
Мъртвите не бива да остават просто номер, ДНК профил или останки в лабораторията. Всеки, категоричен е Титарчук, трябва накрая да се завърне у дома.
