П овече от 20 олимпийски медалисти, треньори и други международни спортисти, сред които тенисистката Мартина Навратилова и плувкинята Шарън Дейвис, подписаха писмо с призив за спиране на екзекуцията на шампион по бокс и треньор, който е в затвора със смъртна присъда в Иран, предаде The Guardian.
На фона на нарастващото международно възмущение от ескалиращото използване на смъртното наказание от Иран като инструмент за потисничество, остро формулираното писмо осъжда решението на иранския режим да потвърди смъртната присъда на Мохамад Джавад Вафаеи Сани.
#BREAKING
— Shabnam Madadzadeh (@ShMadadzadeh) November 7, 2025
🚨 21 global sports figures have issued an urgent call to halt the execution of Iran’s boxing champion and freedom-seeker, Mohammad Javad Vafaei Sani.
“The world must not stand by while Iran silences its champions. We stand with Mohammad Javad. We stand for justice.”… pic.twitter.com/y9kFpiHXgm
Вафаеи Сани, на 30 години, от Машхад в североизточната част на Иран, е арестуван за участие в национални протести през 2019 г. и е обвинен в подкрепа на опозиционната група Организация на народните мюджахиди на Иран (МЕК). Той е прекарал пет години в затвора, където е бил изтезаван и държан в изолация.
Мартина Навратилова и Шарън Дейвис: „Предупреждение към всеки спортист, който се осмели да говори... Светът не трябва да стои безучастен, докато Иран заглушава своите шампиони.“
„Спортът е предназначен да вдъхновява надежда, единство и смелост“, пишат подписалите. „Екзекуцията на шампион заради неговите политически възгледи е пряко посегателство върху тези ценности и предупреждение към всеки спортист, който се осмели да говори.
Призоваваме ООН, международните спортни федерации и правителствата да действат незабавно, за да спасят живота на Мохамад Джавад. Светът не трябва да стои безучастен, докато Иран заглушава своите шампиони.“
Писмото отбелязва, че случаят на Вафаеи Сани не е изолиран и припомня историята на Иран с екзекуции на спортисти заради техните убеждения, включително Хабиб Хабири, капитан на националния футболен отбор, и Фурузан Абди, капитан на националния женски волейболен отбор. През 2020 г. е екзекутиран и Навид Афкари, 27-годишен ирански шампион по борба.
"More than 20 Olympic medalists, coaches and other international athletes, including the tennis player @Martina and the swimmer @sharrond62, have signed a letter calling for a halt to the execution of a boxing champion and coach, who is on death row in #Iran," @sajajohnson writes… pic.twitter.com/M7kcSb6jRy
— NCRI-FAC (@iran_policy) November 11, 2025
Сред другите подписали писмото са британската Трейси Едуардс, която е капитан на първия изцяло женски екипаж в околосветската регата Уитбред и е първата жена, получила трофея Яхтсмен на годината; бившият капитан на австралийския футболен отбор Крейг Фостър; и Бахрам Мавадат, футболист, който е бил в състава на Иран за Световното първенство през 1978 г.
Протестиращ в Амстердам през септември 2020 г. с портрет на иранския борец Навид Афкари, екзекутиран по-рано същия месец.
Вафаеи Сани е арестуван през март 2020 г. Обвиненията срещу него включват „разпространяване на корупция на Земята чрез палежи и унищожаване на обществена собственост“. Присъдата му е отменяна два пъти, но на 4 октомври е потвърдена за трети път. Съдебният процес е осъден като „грубо несправедлив“ от активисти за правата на човека и организации, включително „Амнести Интернешънъл“.
Призивът за спиране на екзекуцията на Вафаеи Сани идва след писмо от 2023 г. до върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, подписано от повече от 100 експерти по правата на човека и организации, с призив за действия за предотвратяване на екзекуцията на спортиста.
Според „Амнести Интернешънъл“ в Иран има „криза с екзекуциите, която е достигнала ужасяващи размери“. През 2023 г. властите са екзекутирали най-малко 853 души – увеличение с 48% спрямо 2022 г. Миналата година „Амнести“ е регистрирала 972 екзекуции, което е най-високият брой от 2015 г. насам. Повече от 800 души са екзекутирани досега през 2025 г.
Политическите затворници и дисидентите са основни цели, особено след въстанието „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. Експерти твърдят, че иранските власти използват смъртното наказание, за да потискат несъгласието, да всяват страх сред населението и да затягат хватката си върху властта.
