Още по темата

Европейският съюз да приеме още най-малко 50 000 от „най-уязвимите хора в нужда” като мярка срещу трафика на хора и нелегалната миграция.

Такова предложение днес дойде от Европейската комисия, общата изпълнителна власт на страните в съюза.

Унгария иска референдум: бежанците са план на Сорос

Вишеградската четворка отряза ЕС за имигрантите

Планът на ЕК, който трябва да бъде одобрен от страните-членки, е новата квота да бъде изпълнена в рамките на 2 години Целта е легитимен прием на мигранти от Близкия Изток, но и нов фокус върху африкански държави като Либия, Египет, Нигер, Судан, Чад и Етиопия.

Така, според комисията, ще се намали потока от хора, предприемащ опасното преплаване на Средиземно море между Либия и Италия и цялостно ще се ограничи нелегалния трафик на хора. 

Програмата ще бъде финансирана с 500 милиона евро от бюджета на комисията. 

"Целта е да се справим с един от най-сложените, структурни феномени на нашето време, а не с някаква временна извънредна ситуация", мотивира решението зам.-председателят на комисията и първи дипломат на ЕС Федерика Могерини.

Разселването на хора от трети страни не е свързано със задължителните квоти, приети през 2015, които целяха всяка страна в съюза да приеме дял от 160 000 души, намиращи се в Гърция и Италия. Две години по-късно този план е далеч от изпълнението си заради нежеланието на някои страни да приемат хора, както и нежеланието на част от самите мигранти да бъдат изпращани на места, на които не искат.  

Двете южни страни приеха най-много хора в рамките на бежанската вълна към Европа от Близкия Изток и Африка. От 2014 г. насам 1,7 милиона души влязоха на Стария континент, повечето от които се насочиха към страни като Германия и Швеция.

През последните 2 години бежанския поток, най-често канализиран от трафиканти хора,  постепенно утихна. И през тази година обаче хиляди мигранти от Африка пристигнаха чрез кораби най-вече в Италия. 

В същото време от ЕК настояват за връщането в страните им на около 500 000 души на континента, които не отговарят на критериите за даване на убежище

Заповеди за връщането на тези хора вече са издадени, но едва 226 000 от тях вече са напуснали Европа, отчита ЕК.

Комисията днес официално повтори позицията на своя председател Жан-Клод Юнкер, че в името на общата сигурност на държавите България и Румъния трябва да бъдат приети в Шенгенската зона за свободно движение на хора и стоки.

„В общо пространство без гранични проверки съществуват общи заплахи за сигурността. Затова трябва да направим всичко възможно, за да запазим крехкото равновесие между свободното движение и сигурността. Можем да постигнем това единствено със съгласувана и единна шенгенска правна рамка, която включва Румъния и България”, заяви Аврамопулос.

„Съветът (на ЕС) следва да вземе решението за одобряване на тяхното присъединяване и за премахване на проверките по вътрешните граници между тези две държави и техните съседи от ЕС. България и Румъния са доказали способността си да защитават външните граници на ЕС и затова следва да станат станат част от Шенген”, гласи официалната позиция на ЕК.

Против влизането на  България и Румъния към този момент са политически кръгове в Германия, Австрия, Холандия и други страни.

Сред спорните въпроси са дали двете страни отговарят на икономическите критерии за зоната и могат да гарантират нужната безопасност, за да бъдат границите им отворени в рамките на Шенген. 

Сред днешните предложения на ЕК е също на страните в Шенгенското пространство да се позволи възстановяване на граничния контрол за срок до 3 години при установяване на заплаха. Сегашният максимален период е 2 години, а в рамките на бежанската криза, както и на завишената терористична активност на континента, страни като Швеция, Дания и Германия се възползваха от това право и временно върнаха проверките по някои от границите си.