Президентът на Венецуела Уго Чавес поиска от парламента да му бъде разрешено в продължение на 18 месеца да управлява с декрети под предлог, че страната се нуждае от извънредни мерки след опустошителните наводнения, съобщи Ройтерс.
Той обяви, че един от първите му декрети ще бъде за увеличаване на данъка върху продажбите, за да увеличи постъпленията в хазната и да осигури помощ за останалите без дом след наводненията 130 хиляди венецуелци.
Възможно е Чавес да реши да девалвира паричната единица на страната.
В парламента в момента чака одобрение закон, който позволява да се експроприират необитаеми имоти в градовете, както и закон за контрол върху интернет и закон за отнемане на част от печалбите на банките.
Намеренията на президента да осигури жилища на бездомните доведе до
слухове за нова вълна на национализация на поземлени имоти
в страната, изтъква Ройтерс.
Опозицията в страната подозира, че Чавес иска да избегне проблеми с новоизбрания парламент, който ще се събере за първото си заседание на 5 януари.
След състоялите се през септември избори около 40% от местата в 165-членния парламент бяха заети от представители на опозиционните партии.
Те обвиняват Чавес, че с искането да управлява с президентски декрети "готви преврат срещу конституцията" и
се опитва да се превърне в диктатор
Минути преди да обяви, че иска да управлява с декрети, което на практика му осигурява неограничена власт в страната, Чавес разведе представители на местните телевизии из президентския дворец, в който в момента са настанени и бездомни семейства.
Благодарение на крайния си популизъм Чавес все още може да разчита на значителна подкрепа сред най-бедните слоеве на населението, посочва Ройтерс.
В момента парламентът е доминиран от Единната социалистическа партия на Венецуела, чийто председател е самият Чавес, и е много вероятно законът, който ще разреши на президента да управлява с декрети, да бъде приет.
Досега Чавес три пъти е прибягвал до този вариант през 11-те години на своето управление.
През тези периоди с декрет са били приети около 100 закона,
в това число за национализация на част от петролния сектор на страната и за увеличаване на броя на съдиите във Върховния съд на страната.
