Още по темата

Групировката „Ислямска държава” е публикувала множество садистични видеа с екзекуции. Едно от най-шокиращите със сигурност е заснетото по време на клането в иракската военна база „Спейшер” на 12 юни 2014 година.

Тогава групировката убива 1700 млади доброволци в иракската армия. Поне така се хвалят джихадистите. Общият брой на идентифицираните им жертви и изчезналите в дните на масовите убийства е над 1900. 

Последните събития в Сирия показват, че войната е далеч от своя край

Джихадисти обучават деца на халифата в църкви

Масов гроб с обезглавени тела в двора на училище в Мосул

Кадрите от тогава показват колони от ужасени момчета, които биват наставлявани от облечени в черно джихадистки бойци. Те се придвижват под прицела на оръжията към масови гробове, в които вече се виждат други тела.

Други са удряни, докато се спъват по каменните стъпала към малък кей на р. Тигър. Всеки от тях впоследствие получава куршум в тила, а безжизненото му тяло пада във водата.

Струва си да се насилиш да гледаш отвратителните кадри от ислямисткото клане, докато иракските сили за сигурност разбиват и последните крепости на "Ислямска държава" в западната част на страната, пише репортерът Патрик Кокбърн за „Индипендънт”.

Случилото се в „Спейшер”, някогашен дворец на Саддам Хюсеин в близост до Тикрит, е най-голямото отделно злодеяние на джихадистите в Ирак и Сирия.

То се случва дни след като „Ислямска държава” неочаквано завзема Мосул – вторият по големина град в страната, изоставен от иракската армия.

Докато се придвижват към Багдад бойците на групировката са посрещани като герои от много сунити на места като Тикрит – градът, в близост до който е роден и израства Саддам.

Там 10 000 млади мъже се обучават в академия на въздушните сили. След падането на Мосул и в рамките на постепенна дезинтеграция на иракската армия, новобранците получават заповед да се прибират в домовете си, които са из цял Ирак.

Командирите също напускат базата при обстоятелства, за които се водят спорове и до този момент.

Повечето от момчетата са заловени от „Ислямска държава”, докато вървели по пътищата към родните си места. Впоследствие младите мъже са разделени на шиити и сунити, а шиитите са натоварени в камиони.

Първоначално им казват, че ще ги оставят на място, откъдето да вземат транспорт за Багдад.

Вместо това са отведени при старите палати на Саддам Хюсеин, някои от които са разрушени от американците, а други са изоставени.

Мястото на екзекуциите не е избрано случайно.

„Това е акт на отмъщение за убийството на Саддам и падането на режима му. Много от убийците по-късно са идентифицирани като хора от Тикрит, членове на партията „Баас”, такива от племето Албу Насър, към което е принадлежал и Саддам, както и от други подкрепящи го племена”, разказва Хайдер Ал-Балдауи от комитета по отбелязване на клането до Тикрит.

Около дворците има няколко масови гробове. Някои от хората са разстрелвани на върха на едно възвишение, от което телата им са падали и са се трупали в купчина.

Пропагандни снимки на ИДИЛ от едно конкретно място край дворците, показват голямо дърво, заобиколено от толкова много трупове, че земята под тях не може да се види.

Точният брой на загиналите не е ясен. Джихадистите твърдят, че убитите са 1700. Идентифицираните тела са по-малко, но според Балдауи общият брой ще достигне над 1900. Идентифицирането на останките става бавно заради финансовите затруднения на иракското здравно министерство.

Продължава и издирването на всички убийци. През април 2016 властите екзекутираха 36 предполагаеми джихадисти, взели участие в клането. Ирак стана обект на критики заради информациите, че обвиняемите са били лишени от честен процес, а преди това са и измъчвани.

Същевременно обаче правителството и неправителствени организации предотвратяват кърваво отмъщение спрямо сунитите в Тикрит. 

Местните племенни лидери твърдят, че отделни сунити са участвали в убийствата, но не става въпрос за общи целенасочени действия срещу шиитите. Напомнят също, че сунити от Тикрит също са били убивани от „Ислямска държава”, както и че са помагали на шиитите да избягат от града.

Самият Тикрит, с предимно шиитско население от 160 000 души, преживява джихадистката окупация доста по-леко от сунитските й крепости като Мосул и Рамади.

Никой със съответната власт обаче не поема отговорността за изоставянето на толкова много невъоръжени шиитски войници на пътя на настъпващите сунитски джихадисти.

Близките на жертвите в „Спейшер” искат да знаят имената на висшите офицери, които избягали. Тук във въпросът се намесва и третият голям мюсюлмански етнос в региона – кюрдският.

Тогавашният премиер Нури Ал-Малики твърди, че главнокомандващият силите в Тикрит бил кюрд, който получил заповед да се изтегли от президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани.

Командирът и кюрдските войници се изтеглили, което предизвикало хаос и така се стигнало до клането.

Обяснението на Малики обаче бяга от темата за отговорността, която той и правителството му носят за разпада на иракската армия, позволил възхода на „Ислямска държава”, коментира Кокбърн.