Още по темата

Президентът Тръмп каза на тълпата възхваляващи го полски националисти във Варшава, че огромната заплаха за света е "радикалния ислямски тероризъм". За Тръмп би трябвало да е добра новина, че Ислямска държава (ИД) губи Мосул, сърцето на самопровъзгласения халифат и де факто негова столица в Ирак.

В същото време сирийско-кюрдските сили, подкрепяни от САЩ, се струпват около Ракка, последният контролиран от ИД голям град в Сирия, който те ще превземат в следващите седмици или месеци.

ВИЖТЕ ВЪЗДЕЙСТВАЩИ СНИМКИ ОТ ПАДАНЕТО НА МОСУЛ В ГАЛЕРИЯТА НИ

ИД е най-големият враг на мира в Близкия изток и извън него през последните три години, така че защо поражението в двете му най-големи крепости не прави региона да се усеща като по-безопасно място? Вместо това настроението е раздразнително и изпълнено със страх, което припомня атмосферата в Европа през 1914 г., когато много различни конфликти ескалираха и взаимно се подклаждаха.

Не е толкова важно, че великите сили имат мерак да се борят помежду си в Близкия изток, но както и в периода преди Първата световна война, има толкова много "заместители", в смисъл на съставки на несигурност в политическия микс, че почти всичко може да се случи.

“Заместителите” са от два различни вида, въпреки че и двата са опасни. Един източник на несигурност се върти около дълбоко несъвършените лидери като самия Доналд Тръмп, принц Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Всички имат голям апетит за власт у дома и в чужбина, съчетан с репутацията на арогантност и лоша преценка.

Очевидно всички са водещи играчи

в потенциално експлозивни конфронтации и кризи,

които лесно биха могли да се превърнат в сериозни войни, където това вече не се е случило. 

Сегашната ситуация в Северен Ирак и Източна Сирия, където ИД е в отстъпление, е добър пример за това. Унищожаването на групировката създава вакуум, водещ към по-нататъшни конфликти за това кой ще запълни празнината, оставена от поражението на халифата.

По отношение на Сирия Турция е дълбоко разтревожена от нарастващата сила на кюрдите, които, подкрепени от американските въздушни сили, де факто създадоха държава по южната турска граница. Сирийските кюрди, от своя страна, се опасяват, че турската армия ще нахлуе в Северна Сирия и ще сложи край на тяхната квази-независимост, след като САЩ вече не се нуждаят от техните 50 000 бойци в борбата срещу ИД.

Каква е политиката на САЩ в битката за Източна Сирия, в която са намесени заедно с Русия, Иран, Турция, Саудитска Арабия, Израел, сирийското правителство, „Ал Кайда“, ИД, кюрдите и много други?

САЩ вече изстреляха ракети срещу въздушна база на сирийското правителство и свалиха сирийски военен самолет, но въпреки това никой не знае какво възнамерява да направи Тръмп. Ще предаде ли кюрдите, щом САЩ не ги използват по-нататък срещу ИД, за да си върне добрите условия с Турция? Другите възможности са САЩ да ограничат ролята си в Сирия и Ирак, след като ИД бъде победена, или да погледнат на двете страни като на бъдеща арена за конфронтация с Иран.

"Ние нямаме политика в Сирия", каза бивш служител на държавния департамент. "Всички в Близкия изток знаят, че каквото и да е казано от Пентагона, Държавния департамент или Съвета за национална сигурност то няма значение. Каквито и уверения да съдържа, то може да бъде опровергано в рамките на един час от президентско съобщение или от някоя от фракциите в Белия дом". Бившият служител смята, че това е като да живееш в произволна и непредсказуема диктатура.

Гениалността на Доналд Тръмп в създаването на хаос бе показана през май по време на посещението му в Саудитска Арабия, когато неговата пълна подкрепа за саудитската политика насърчи Рияд да блокира Катар и да се опита да го превърне в саудитска васална държава.

Американският президент даде подкрепата си на вице престолонаследника Мохамед бин Салман, който след това стана престолонаследник. Той е и действителният владетел на кралството от 2015 г. От тогава биографията му е пълен провал: той подкрепя бунтовническа офанзива в Сирия, причинила руска военна намеса; той започна да бомбардира Йемен във война, която все още продължава да опустошава страната; той дестабилизира Персийския залив, опитвайки се да смаже малкия Катар.

В Близкия изток винаги са избухвали кризи, но днес там цари усещането, че нещата излизат извън контрол.

Поражение: ИДИЛ взриви Голямата джамия в Мосул

ООН: ИДИЛ се съсредоточава в Европа

Американската политика цели да бъде пренасочена към подкрепата на собствените й интереси, което съдържа комичното предположение, че преди това е била модел на алтруизъм и самоотричане.

При управлението на Тръмп САЩ ще се съсредоточат повече върху отблъскването на иранското влияние. Това насърчават Израел и Саудитска Арабия. Но САЩ се нуждаят от известно сътрудничество с Иран, ако трябва да има намаляване на насилието в Ирак и Сирия. Конфронтацията с Иран е рецепта за борба с шиитската общност като цяло и е гаранция за нестабилност.

По-агресивна политика спрямо Иран е формулирана с опасно лекомислие. Медийните специалисти и представителите на мозъчните тръстове нямат по-голяма представа за това, за което говорят, отколкото при нахлуването в Ирак през 2003 г. Те говорят за американската подкрепа за партизанската война на етническите малцинства срещу централното правителство в Иран.

При подобна тактика е вероятно да бъдат убити много хора, но без това да притесни твърде много властите в Техеран.

Американските военни действия в Ирак и Сирия до голяма степен продължават по същия начин, както при президента Обама, защото никой в ​​администрацията на Тръмп не знае какво да се прави. Американското бомбардиране на Мосул стана очевидно по-опустошително по времето на Тръмп, отколкото през миналата година.

Аналогията между Близкия изток днес и Европа през годините до 1914 г. е очевидна.

Съществуват силни паралели между Тръмп и Кайзер Вилхелм II,

или "Кайзер Бил", както той е бил наричан подигравателно във Великобритания.

Двамата мъже се натъкват на ситуации, които не разбират. И двамата са егоцентричните и недобре осведомени застъпници на бомбастичен национализъм, в който те представят себе си като защитници на своите народи - Америка или Германия - срещу заговорите и самохвалната политика на чуждите държави.

Тръмп: Мислех си, че ще имам по-малко работа

Пет действия на Тръмп, които може би не забелязахте

Рязката промяна в доктрината Тръмп

Тръмп и Кайзерът виждат себе си и народите си като вечни жертви, със същата смесица от високомерие и самосъжаление, често обвинявайки медиите за злоумишлено погрешно представяне.

През 1908 г. в. "Дейли Телеграф" публикува известно интервю с Кайзера, в което той прави различни обидни забележки за англичаните. Той завършва с дрънканици, много приличащи на тези на Тръмп, че "аз съм приятел на Англия и вашата преса - поне една значителна част от нея - кара народа на Англия да отхвърля предложената от мен ръка и да твърди, че в другата държа кинжал".

Кайзерът не е измислил фразата "Жълтата опасност", но той я използва, за да предупреди за заплахата, която Китай и други държави от Източна Азия представляват за западната цивилизация, както днес Тръмп сговори с гръмки фрази за опасностите от "радикалния ислям".

----

Анализ на Патрик Кокбърн за "Индипендънт". Преводът е на агенция БГНЕС, заглавието е на Vesti.bg