Какво обичали да ядат диктаторите?

В ие сте това, което ядете, но също така как ядете и с кого ядете. Храната може да повлияе на настроението ви, а също и на вашия мироглед, пишат Виктория Кларк и Мелиса Скот в книгата "Вечерята на диктаторите: Пътеводител в лошия вкус за забавления на тираните".

Във времената на далеч по-приятни чревоугодници и деликатеси, двете дами обръщат поглед към

най-лошите диктатори на XX в и техните кулинарни предпочитания.

Без да се стреми да смекчи престъпленията им, книгата показва  колко тънка може да бъде границата между мъж и чудовище.

Колкото повече остаряват диктаторите, толкова по-обсебени стават те относно чистотата на това, което ядат. Лидерът на Северна Корея Ким Ир-сен е ядял ориз. Всяко едно от зърната му обаче е било индивидуално подбрано, след като е създадено в институт, чиято единствена цел била да разработва методи за удължаване на живота на диктатора.

Комунистическият лидер на Румъния Николае Чаушеску дразнел чуждестранните лидери като носел със себе си цялата си храна по време на посещения в други страни. Лидерът на съседна Югославия – Тито бил шокиран от настояването на Чаушеску да пие сок от сурови зеленчуци през сламка, за да избегне всякакви по-твърди части от зеленчуците.

По-голямата част от диктаторите са от скромен, селски произход, което означава, че има тенденция любимите им храни да бъдат всичко друго, но не и "Кордон Бльо".

Въпреки пищното му гостоприемство, на което се радвали кралски особи и звезди от всякакъв ранг, Тито не обичал нищо повече от парче топла свинска сланина, докато Чаушеску, когато си бил у дома, имал слабост към яхния, която се правела с цяло пиле.

Набожният католик на Португалия Антонио Салазар обичал сардини, които му напомняли за бедното му детство, когато трябвало да разделя една сардина с брат или сестра.

При някои от най-скандалните диктатори като Адолф Хитлер, Мао Цзедун и Бенито Мусолини стреса от гигантските отговорности, които носели, се отразил на храносмилателната им система, с която имали сериозни проблеми.

Хроничният подут корем на Хитлер може би е причината той да стане вегетарианец и да позволи на лекар-шарлатанин на име Теодор Морел да го лекува с 28 различни лекарства, включително едно, направено от екстракт от фекалии на български селяни.

О друга страна либийският злодей Муамар Кадафи изглежда понасял леко злините си и нямал подобни проблеми. В средата на Втората световна война Мусолини бил прегледан от нацистки лекар, който му казал, че страда от опасен запек.

Мао Цзедун, който се слави като страстен хищник, през целия си живот бил в плен на изпражненията си. "Аз ям много и отделям много", пише той в писмо до свой другар.

Вегетарианецът Хитлер веднъж започнал разговор със сътрапезниците си за проблеми в украинска кланица – тема толкова отвратителна, че месоядните му гости не били в състояние да довършат порциите си.

Трудно е да си представим, че на Жан Бедел Бокаса от Ценралноафриканската република, Иди Аман от Уганда или Франсиско Нгема от Екваториална Гвинея – всеки от тях сериозно заподозрян в канибализъм – може да им мигне окото при подобен гнусен разговор.

Естествено няма да предоставим

рецептата за човешки труп, пълнен с ориз и фламбиран в джин, цитирана от бивш готвач на Бокаса, който някак си не успява да си припомни пола на трупа, който Бокаса му заповядал да приготви.

Накрая, но не на последно място трябва да споменем и дегустаторите – абсолютно задължителни за всеки уважаващ себе си диктатор, който с основание се бои от отравяне.

Хитлер имал на разположение в годините на Войната екип от 15 жени, които опивали храната преди него. Нищо не е слагано на масата му, преди да изминат 45 минути, след като момичетата са го опитали и разбира се условието е те да са живи.

Синът на Саддам Хюсеин Удай е пребит и хвърлен в затвора, защото убил един от дегустаторите на баща си.

Николае Чаушеску пък никога не пътувал без един офицер по сигурността, който освен това бил химик и носел със себе си подвижна лаборатория за тестване на храните.