О дри Хепбърн е казала, че вярва в розовото. Ние пък сме от Пловдив и вярваме, че да си „майна“ е състояние на духа. Вярваме още, че усмивката отива на всеки и че младостта не търпи клишета. Тя обича да пътува, да се смее, да се учи, да живее. Ние сме Люси и Поли и пътуване е думата, която ни описва най-добре, а крайната ни цел е по-доброто утре. Пътували сме много и истината е, че най-доброто пътуване е това към възможностите, които животът ти предоставя.
На 25 години сме и работим в ПроКредит Банк. Това, че сме близначки, беше причината като малки да ни обличат в еднакви дрешки, което си е стара схема. Тъжното е, че когато пораснахме осъзнахме, че старите схеми са навсякъде. Това младите да мрънкат, но да не искат да влагат в себе си. Желанието им да завършат и веднага да започнат работа на висока позиция, защото мислят, че това е целта в живота, не е новост.
Стара е и схемата на бизнеса и образованието, които не работят заедно. Те не си помагат, а тотално бездействат. Всеки работодател иска да си на 25, но да имаш 10 години стаж и никой не ти подава ръка - това са шаблони. Такива съществуват много - навсякъде около нас и това не е добре. Трябва да осъзнаем, че старите схеми и справянето с тях са част от предизвикателствата на живота. Колкото и да си пред дилемата да се откажеш, колкото и да си отчаян - ако си гониш целта до дупка, нещата ще се случат, рано или късно - ние вярваме в това. Хората трябва непрекъснато да се образоват и да искат да се развиват, но това няма как да стане, ако никой не ги подкрепи. За да се излезе от тези клишета, трябва някой да повярва в теб.
Доверие - от него имат нужда младите, за да продължат напред. Доверие – това получихме от програма „Млад Банкер“, чрез която започнахме работа в банката. На мястото, където работим, това е единственият начин да станеш част от екипа. По време на програмата ни дадоха да видим как работи цялата банка отвътре, на какви принципи стъпва. Как се работи в реална среда с реални проблеми. Така и те спечелиха нашето доверие.
По време на програмата видяхме, че не трябва да се примиряваме с нивото, което сме постигнали, а винаги да искаме още. Това е едно непрестанно усъвършенстване, за да станеш по-добър. Но не без помощта на този, който може и има на какво да те научи.
Признаваме си, че младостта е нетърпелива и вироглава. Признаваме си, че се изчервявахме, като говорихме пред много хора. Но това вече не е така, защото знаем, че някой вярва в нас. Знаем, че гласуваното доверие ще ни отведе към по-добро бъдеще. Бъдеще без стари схеми!
Убедени, че мнението трябва да се казва на глас,
Павлина и Людмила Паскови,
Експерти Връзки с клиенти, усмихнати по две извън шаблона
