В момента не търсим руско финансиране, а европейско съучастие в проекта АЕЦ "Белене", заяви на кръгла маса в парламента, посветена на електроцентралата, зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова.
Не е тайна, че на България беше предложена финансова помощ от страна на Руската федерация, но е факт, че не сме приели такава помощ, каза Христова.
Факт е също, че България няма как да осигури, нито пък финансово да гарантира подобно финансиране от страна на Русия, което налага да се търси европейски стратегически инвеститор, каза тя.
За да не се прекъсне строителството на атомната централа Руската федерация предложи на България схема за финансиране, без никакви ангажименти от страна на българския бюджет, каза по-рано Владимир Казанчев, атомен експерт, старши съветник по проекта АЕЦ "Белене".
Докато бъде намерен и избран чрез конкурс стратегически инвеститор ще измине поне година и половина и дотогава Руската федерация предлага до 2 млрд. евро финансиране за продължаване на дейностите по проекта.
След намиране на стратегически инвеститор руската страна е съгласна да преотстъпи на него своя първоначален технически дял в проекта, обясни той.
След оттеглянето
на компанията "Ер Ве е" България е
единствен
собственик
на проекта АЕЦ "Белене", на Русия не са предлагани дялове и не предлагаме, заяви още Христова.
Зам-министърът посочи, че сегашното правителство е заварило плана в стартирала, но неясна фаза. Според нея от "Ер Ве Е" са се отказали, без да им е оказан какъвто и да било натиск, а заради липсата на европейска визия и на финансова рамка.
Изборът на
консултант по проекта
трябва да приключи до средата на юни 2010 г., шест компании са кандидатствали, каза още Мая Христова. Документи за кандидатстване в процедурата по избор на консултант са подали HSBC, "Сосиете Женерал", KPMG в консорциум с "Магуайър", "Ротшилд", "Аржил" и "Ърнст анд Янг".
Без прозрачност
и наличие на инвестиционна воля от
страна на ЕС
няма да се продължи, заяви Христова.
Решението на
българското правителство за изграждане
на АЕЦ "Белене" трябва да е подчинено
на принципа на максималната
диверсификация,
каза Джефри ван Орден, евродепутат и докладчик в Европарламента за напредъка на България.
Според него инвеститорите на проекта трябва да са от ЕС. Той посочи също, че "Набуко" е една алтернатива и ще даде възможност за доставка на Каспийски газ.
България има възможност да бъде енергиен център на Балканите, подчерта Ван Орден, но наблегна върху необходимостта от ясна енергийна стратегия, а ключът е в диверсифакацията.
По отношение на
сигурността на доставките
диверсификацията
е нашето верую,
коментира Мая Христова. Тя посочи, че ще се изградят газови връзки с Гърция, Румъния и Сърбия, а България участва активно в проекта "Набуко".
Според Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания, не може да има енергийна сигурност за една страна, ако източниците на енергия не са диверсифицирани.
Тези, които се опитват да представят отрицанието на проекта АЕЦ "Белене" като отрицание на Русия, не са коректни, защото притесненията относно проекта идват заради формирането на монопол, а не заради това, че той е руски, каза Минчев. Той отбеляза, че у нас вече е формиран енергиен монопол - всички източници на енергия в момента така или иначе идват от Русия.
Не е желателно
в момента площадката на АЕЦ "Белене"
да остава в това състояние,
необходимо
е тя да се консервира
и това ще струва около 7,5 млн. евро, заяви атомният експерт и вицепрезидент на "Атомстройекспорт - Експорт" Генадий Тепкян.
Проектът е добър, той се обсъжда в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и ще получи одобрение, той съответства на всички европейски стандарти, каза Тепкян.
В отговор на въпрос каква е стойността на проекта сега Тепкян каза, че има цена, както и формула за ескалация на цената, която предстои да се обсъди с Националната електрическа компания (НЕК). Ние продължаваме да работим с нашия партньор НЕК, посочи Тепкян. Той отказа да коментира изявлението на Мая Христова, че България не приема финансовата помощ на Русия за строителството на централата.
На кръглата маса
бе изтъкнат фактът, че АЕЦ "Белене"
заради близостта си до Вранча попада в
Тепкян обаче заяви, че това не е повод за притеснения за проекта. Той каза, че са правени изследвания за сеизмичността и избраната технология позволява надеждна и сигурна експлоатация на централата.
Нуждата от
диверсификацията, отчитане на
икономическите параметри, гарантиране
на енергийната безопасност и прозрачност
на финансирането - са сред
основните
параметри,
които трябва да бъдат отчетени при решението за строителството на АЕЦ "Белене". Около това становище се обединиха участниците в кръглата маса.
Евродепутатът от Синята коалиция Надежда Нейнски обобщи в края на дебата колко важно ще е решението на правителството като сравни атомната централа с палатка, която не може да бъде сгъната и когато времето стане лошо - изнесена отново.
Своята позиция
"против" "Белене"
защити Георги Касчиев от Института за изследване на риска във Виена.
По думите му, няма сигурни факти в защита на твърденията, че централата може да работи за износ и от това да се печели много. Като аргумент той посочи, че недостигът от електроенергия на Балканите е напълно задоволен, което вече не гарантира износ.
Експертът отбеляза, че до момента все още няма стратегически партньор, въпреки че НЕК още преди няколко години е обявила, че търси партньори за износ на поне 1000 мегавата от "Белене".
Няма основание да се мисли, че централата си заслужава, каза Касичев.
Докато няма
приета национална енергийна стратегия,
проектът АЕЦ "Белене" не трябва да се продължава, заяви лидерът на СДС и съпредседател на "Синята коалиция" Мартин Димитров.
Намаляване на енергийната интензивност и повишаване на енергийната ефективност ще дадат много по-добри резултати, отколкото изграждане на нова ядрена централа, смята Димитров. Той добави, че друга по-лесна стъпка би била удължаването на експлоатационния срок на 5 и 6 реактор на АЕЦ "Козлодуй".
