Евентуално преструктуриране на гръцкия дълг би донесло рискове и стрес за българския банков сектор.
Това се казва в лятната прогноза за еврозоната на "Ърнст и Янг".
През първото тримесечие на 2011 г. българският брутен вътрешен продукт (БВП) нарасна само с 0,5%, по-малко от средната стойност за 2010 г.
Причината е слабото потребление, въпреки че износът продължи да се увеличава добре с тримесечен растеж от 4,6%, коментират финансистите.
За 2011 г. "Ърнст и Янг" прогнозира растеж на БВП от 3,2%, а за следващите по-висок - 4,8% (2012 г.) и 5,6%(2013 г.).
Тези добри прогнози отчасти се базират на големия догонващ потенциал на българската икономика и нейните силни резултати от периода преди кризата, пише още в прогнозата.
Но рисковете за прогнозата остават поради несигурността за развитието на ситуацията извън страната. В частност,
рисковете са свързани с повишената турболентност на европейските суверенни дългови пазари,
като преструктурирането на гръцкия държавен дълг изглежда все по-вероятно. Освен ако европейските власти не се справят с тази ситуация добре, последиците за ЕС могат да бъдат жестоки.
Некоординираното преструктуриране на гръцкия дълг може да доведе до значително затягане на отпускането на кредити в еврозоната, като ефектът за България ще бъде, че тя ще остане както под повишен стрес в банковия си сектор, така и с намалено търсене за износ.
Допълнителен негативен ефект може да има огромното забавяне във възстановяването на преките чужди инвестиции (ПЧИ).
Имайки предвид ограничения световен апетит за поемане на рискове, малко вероятно е входящите ПЧИ да се доближат до нивата преди кризата в близко бъдеще.
По-нататъшното затягане след евентуалното преструктуриране на гръцкия дълг ще забави възстановяването на ПЧИ и на свой ред ще задържи темпа на общото възстановяване, се казва още в анализа на "Ърнст и Янг".
