България е на 61-о в Индекс на икономическата свобода 2012 на фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл" с 64,7 точки, съобщи Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Страната ни е загубила 0,2 точки спрямо миналата година, което отразява влошаването на икономическата свобода заради корупцията.
България е на 27-мо място от 43 страни в Европейския регион и общият й резултат е по-висок от средния за света, но под средния за региона.
Преди страната ни се нареждат държави като Ботсвана, Барбадос, Салвадор.
От балканските страни България е изпреварена от Македония (43-то място) и Албания (57-мо място), но се нарежда точно пред Румъния (62-ро място).
По-назад в класацията са Словения (69-то място), Черна гора (72-ро място), Турция (73-то място) и Хърватия (83-то място).
На първо място по икономическа свобода е Хонконг, следван от Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария. В топ десет се нареждат още Канада, Чили, Мавриций, Ирландия и САЩ.
Авторите на доклада отбелязват, че България е устояла сравнително добре на последиците от световната икономическа криза, тъй като икономиката е била подкрепена от обичайно предпазливото управление на публичните финанси.
Трайните реформи за укрепване основите на икономическата свобода обаче ще са необходими за гарантирането на жизнено икономическо развитие в идните години, се посочва в доклада.
Корупцията и слабото върховенство на закона са увеличили разходите за правене на бизнес,
отбелязват авторите на доклада. Преходът на България към по-открита и гъвкава икономическа система беше улеснен от съществените мерки за преструктуриране през последното десетилетие.
Запазвайки макроикономическа стабилност, страната е постигнала значителен напредък в нарастването на приходите и намаляването на бедността, отбелязват авторите на доклада.
Конкурентното равнище на плоския данък и конкурентният търговски режим, подкрепени от сравнително ефективна регулаторна рамка, стимулираха развитието на нарастващия предприемачески сектор, се казва още в доклада.
Авторите оценяват страните по няколко критерия - върховенство на закона, данъци и държавни разходи, ефективност на законодателството и отворени пазари.
По първия критерий в доклада за България се посочва, че спазването на конституционните разпоредби, гарантиращи правата върху собствеността и независимостта на съдебната система е сравнително слабо.
Съдебната система не може да прилага ефективно правата върху собствеността, а непоследователното прилагане на върховенството на закона обезсърчава частните инвестиции.
Корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност представляват заплаха за сигурността на българските граници, се посочва още в доклада.
По отношение на данъците и държавните разходи авторите на доклада отбелязват, че данъкът върху доходите и корпоративният доход са 10%.
Цялото данъчно бреме се равнява на 25,7% от общите вътрешни приходи. Държавните разходи са се увеличили до 40,7% от БВП, което е довело до по-висок бюджетен дефицит от около 4% от БВП. Държавният дълг обаче остава доста нисък - 17,4% от БВП, се казва в доклада.
По отношение на ефективността на законодателството в доклада се посочва, че
започването на бизнес изисква по-малко време,
а изискванията за съкращаване на служители са облекчени, въпреки че ритъмът на промените е по-бавен от този в други страни през последните години. Трудовото законодателство е сравнително гъвкаво, въпреки че разходите за служителите, които не са свързани със заплатата им, са сравнително големи.
Производителността на труда е малко по-висока от увеличението на заплащането. Повечето цени се определят от пазарните сили, а инфлацията е сравнително ниска.
По отношение на отворените пазари авторите на доклада отбелязват, че равнището на митата в България съответства на това в останалите държави членки на ЕС, но многобройните бариери, които не са свързани с мита, неутрализират ефекта от ниските мита.
Чуждестранните и българските инвеститори са третирани еднакво, но бюрокрацията е пречка за по-динамичните инвестиции.
Приватизацията на държавните банки е завършена, а чуждестранни банки притежават над 80% от общите активи. Кредитите обикновено се отпускат при спазване на пазарните принципи.
