Българи и германци пиели най-много в Европа

Б ългарите и германците са на първо място в Европа по консумация на концентрати, съобщи д-р Валтер Фарке от Германския институт по проблемите на зависимостта, на национална конференция "Европейски политики в областта на алкохола".

В Европа 23 млн. души са зависими от алкохола, а европейците пият два пъти повече от хората в останалата част на света, посочи д-р Фарке.

Според данни от доклада "Алкохолът в Европа", изготвен по поръчка на Брюксел, всяка година в Европа алкохолът причинява смъртта на 115 хил. души и струва на Европейския съюз 125 млрд. евро, което се равнява на 1.3 процента от неговия брутен вътрешен продукт.

Данните определят Европа като най-сериозно пиещият регион в света и това изисква адекватни политически мерки за редуциране на здравните, социални и икономически вреди, свързани с консумацията на алкохол, заяви Рут Руис, представител на Европейския алианс за политики в областта на алкохола.

Пиенето е трети по ред рисков фактор за влошено здраве след тютюнопушенето и високото кръвно налягане.

Алкохолът е причинител на 60 вида заболявания и патологични състояния и е пряко отговорен за 7.4% от общата заболеваемост и преждевременна смъртност в ЕС.

ЕС е най-сериозно пиещият регион в света, въпреки че количеството от 11 литра чист алкохол, което се пада на възрастен всяка година, все още бележи значителен спад в сравнение с пика от 15 литра, отбелязан в средата на 70-те години на миналия век, пише в доклада.

Макар и повечето европейци да пият алкохол, все пак 55 милиона възрастни (15%) са въздържатели; като се вземе пред вид този факт, както и размера на нерегистрираната консумация, годишната консумация на пиещия европеец достига до 15 литра.

Почти половината от този алкохол се консумира под формата на бира (44%) като останалата част е поделена между виното (34%) и спиртните напитки (23%). В северните и централните региони се пие предимно бира, докато в южна Европа се пие преди всичко вино (макар че Испания, изглежда, е изключение от това правило).

Около 40% от поводите за пиене в повечето страни са свързани с употреба на алкохол по време на следобедното/вечерното хранене, въпреки че в страните от южна Европа е много по-вероятно да се пие по време на обяд.

Макар и пиенето през деня също да показва нарастване от северна към южна Европа, честата употреба не през деня изглежда е по-разпространена в централна Европа, а по-новите данни по въпроса говорят за уравновесяване.

Пиенето до пиянство варира в различните части на Европа като сравнително по-малко са южноевропейците, които съобщават за напиване всеки месец.

Тази тенденция се размива когато вместо това се изследват т.нар. "запои" - пиене над определен брой питиета по един и същи повод - което предполага, че са налице систематични разлики в степента на готовност на хората да си признаят, че са били интоксикирани, или във времетраенето на т. нар. "един и същи повод".

Освен това, проучванията за "запоите" понякога разкриват изключения от тенденцията север-юг като например показват, че Швеция има най-ниски равнища на "запойно" пиене.

Обобщено за ЕС15, пълнолетните съобщават за напиване 5 пъти годишно, а за запой (5 и повече питиета по един и същи повод) ? 17 пъти.

Това означава, че всеки месец 40 милиона граждани на ЕС15 "си пийват повечко", а около 100 милиона (1 на всеки 3-ма) правят запои поне веднъж месечно.

В данните за Е10 (източно- и централноевропейските държавите, които се присъединиха през 2004 г.) пиенето на концентрати отчасти е изместило пиенето на вино, общата честота на пиене е по-ниска, а честотата на пиене до запой е по-висока от колкото в другите 15 страни от ЕС.

226 млн. от пълнолетните европейци пият до 20 гр. (при жените) или 40 гр. алкохол дневно (при мъжете), а повече от 58 милиона (общо 15%) консумират над това равнище като 20 милиона от тях (6%) пият над 40 гр. дневно (при жените) или 60 гр. дневно (при мъжете).

Ако вместо нивата на пиене вземем нивата на пристрастяване, можем също да пресметнем, че всяка година приблизително 23 млн. европейци (5% от мъжете, 1% от жените) са зависими от алкохола, се казва в доклада.