Е динственият начин режимът на Кастро да продължи да съществува след смъртта му, е чрез помощта на венецуелския популизъм, оглавяван от Уго Чавес, с всеки път по-изявени оттенъци на авторитаризъм. Днес комунизмът няма аргументи, с които да мобилизира масите, но антиамериканското чувство и омразата към отвореното общество, както и политическите и икономическите институции на Западния свят, предизвикват нарастващ протест в повечето южноамерикански държави. Доказателство за това е опитът на Венецуела и Боливия, а също и революционната посока, която страстно е поел мексиканецът Лопес Обрадор, след като загуби президентските избори.
Наследството на режима на Кастро може да се окаже опасен инструмент за революционни действия в ръцете на Чавес. Още повече ако бъде призован да упражнява определено влияние върху бъдещето на Куба, както и плановете му за международна изява, които явно успяват, благодарение на подкрепата, която оказа на боливийския президент Ево Моралес за защита на индианската клауза, помощта за сирийския режим на президента Башад Асад и режима на аятоласите в Иран, или дестабилизацията, която предизвикаха действията му в съседна Колумбия.
Тоталитарното наследство на Кастро (последният диктатор в Южна Америка) ще намери властен последовател в лицето на Уго Чавес.
