Премиерата "Европейски избори" на българска сцена

Т ри събития от вътрешнополитическия календар и един "призрак" определят интереса на политици и анализатори към предстоящите избори за депутати в иначе далечния и не особено разбираем за българския избирател Европейски парламент.

Събитията:

Първи тест за успешност на формулата "тройна коалиция" и политиката на всяка една от партиите в нея.

Електорален дебют на новосформираната партия ГЕРБ с амбиции да се легитимира като новото дясно на България.

Местните избори през есента, към които европейските хвърлят мост чрез проверка на лоялности и създаване на модели на коалиции.

"Призракът":

За разлика от първата асоциация, която тази дума буди у средното поколение ("Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма"), в случая става дума не за Марксовото видение от края на XIX век, а за това от началото на XXI век - призракът на еврофондовете.

В бедна страна като България, в която първоначалното натрупване на капитала винаги е било обвързано с държавата, достъпът до позиции, които позволяват участие или контрол върху средствата от еврофондовете, се явява ключов индикатор за разпределението на икономическите и властовите ресурси в близко бъдеще.

"Три в едно" срещу "три по едно"

На фона на правителствените кризи в Полша, Чехия и Унгария след присъединяването им към ЕС и на не по-малките политически драми в съседна Румъния разбираема е загрижеността на управляващите да сведат до минимум рисковете от разклащане на кабинета.

Това означава не просто "добро" представяне на изборите, но и участието в тях на достатъчен брой гласоподаватели, които с вота си да подкрепят гражданската ангажираност с европейския път на развитие.

Социологическите проучвания продължават да сочат подкрепа от около 70 на сто за присъединяването на страната ни към ЕС, но слабото електорално участие би хвърлило сериозна сянка върху оценката за конкретните постижения на правителството в областта на европейската интеграция.

Същевременно самото отсъствие на по-дългосрочни цели за позициите на България в ЕС рискува да затвори вота в краткосрочния като правило български партиен хоризонт.

От трите партии в коалицията само ДПС може да бъде сигурно както за собствените си проценти, така и за участието на достатъчен брой свои привърженици.

За останалите две партии е трудно обяснимо защо не вършат почти нищо, за да популяризират възможностите, произтичащи от членството в ЕС, нито да направят българите съпричастни към темите, тревогите, дилемите, които вълнуват останалите европейски страни.

БСП е заплашена от предупредително въздържане от гласуване на потенциални леви избиратели, индикатор за което са засилващите се през последните месеци критични настроения към дейността на кабинета, особено в социалната сфера и здравеопазването.

На НДСВ от своя страна тепърва предстои да възстановява електоралния си потенциал от избиратели, оценили през миналия мандат европейските елементи в поведението на тази партия.

Парадоксалното в настоящата ситуация е, че пътят към запазването на тройната коалиция ще трябва да мине не просто през разграничаването, а през противопоставянето на участващите в нея партии.

Социалната и данъчната политика, моделът и размерът на пенсиите, реформите в съдебната система и здравеопазването са все сфери, в които удари вече бяха разменени.

Същинското предизвикателство в битката за избиратели обаче ще бъде управляващите партии да не слеят критиките си една срещу друга с тези на опозицията и по този начин, вместо да извлекат дивиденти, да прибавят нови гласове към онези 22%, които с участието си на евроизборите биха искали да изразят неудовлетворението си от управлението на страната.

Електоралният дебют на ГЕРБ и съдбата на дясното

На първите у нас европейски избори ГЕРБ гастролира със същия конгломерат от коалиционни партньори и лица в листите, какъвто е и неговият електорат.

Така той се очертава като новия пристан на огромния брой мобилни избиратели в България. Но както убедително показа политическият живот у нас през последните петнадесет години, чисто мажоритарната електорална притегателност на лидера съвсем не е трайна гаранция за политически успех.

Нещо повече - в едни избори за парламент, притежаващ ясно структурирано политическо прост­ранство, което не признава вол­ните изпълнения (какво ще коства на СДС присъединяването му към групата на британските и чешките консерватори тепърва предстои да видим), акостирането с табелка "Б.Б." е прекалено смело дори за храбростта на един генерал.

Много по-притегателно е акостирането при табелката ЕНП, от което и двете страни биха извлекли полза. Едните - да легитимират партията си, другите - да увеличават влиянието си в Европейския парламент.

След дисциплиниращото влияние на докладите на Европейската комисия върху подлежащите на реформи сфери у нас възпитателната роля на политическите отношения в Европейския парламент ще бъде вероятно вторият по сила механизъм за налагане на нови политически практики.

Така евровотът се очертава като големия риск, но и големия шанс пред партията на столичния кмет. Риск, доколкото ниският интерес към тези избори, липсата на сериозен мотив за активизиране на мобилните избиратели и отсъствието на политическа цел и визия могат да не доведат до постигане на желания резултат.

Шанс, доколкото на фона на слабата и фрагментаризирана десница у нас, неочакваната възможност за ЕНП да попълни групата си с няколко нови представители би съдействала за легитимиране на десния характер на ГЕРБ, дори и наличието на десен проект в тази партия да изглежда повече от спорно.

Поради всичко това въпросът чии гласове ще съумее да привлече ГЕРБ на тези избори е от ключово значение за бъдещето на дясното.

Глобалното и локалното в БГ вариант

Въпреки че в оставащия месец и половина до изборите е възможно да настъпят някои промени в сега регистрираните електорални нагласи, сериозни размествания в политическото статукво са практически изключени преди местния вот през есента.

Ето защо, макар и твърде далечни по характер и тип политическо представителство, двата избора трябва да се разглеждат във взаимна връзка. Вотът за евродепутати ще има три важни проекции върху този за кметове и общински съветници.

Първо, ще зададе различни стартови позиции на отделните партии, като ще засили или намали привлекателността им за местните играчи.

Второ, ще увеличи или отслаби силата на "дисидентските" движения вътре в партиите, които се активират най-силно именно на местния вот.

И трето, ще тества ползата от настоящите коалиции между партиите и локалните "бизнес и сие" мрежи, чийто пореден епизод ще наблюдаваме едва на местния вот.

Перспективите за общините да бъдат преки получатели на средства по европейски фондове, както и косвени участници по редица регионални или национални проекти водят до сериозно нарастване на апетитите към местната власт. В което няма нищо лошо.

Стига по-голямата информираност и конкуренция, съчетани с възможностите за сътрудничество с българските представители на различните нива в европейските институции, да доведе дотам, щото инфраструктурните инвестиции да не потъват в бездънните ями по пътищата, администрацията да е в помощ, а не в тежест на гражданите, и публичните услуги да осигуряват онова, за което данъкоплатците плащат - образование, здраве, сигурност.

Но натискът това да се случи също е въпрос на граждански избор - не в един ден от годината, а всекидневен, настойчив, категоричен. Избор "за" модерна, образована, отговорна европейска страна, или "за" призраците на миналото.