П онякога нещата трябва да се влошат, за да се оправят. Има такава максима, но за съжаление мозъкът, който я е родил, не е пояснил доколко трябва да се влоши положението, за да започне "оздравителният процес".
В случая с България, политическата ситуация в страната не е достигнала още онзи праг, след който процесите стават неконтролируеми, но че нещата в държавата не вървят на добре, е видно дори и за слепите.
Кризата в МВР осветли, както никога досега, връзки и зависимости в държавата, които ясно показват съществуването на паралелна власт.
Показа наличието на "управници" в сянка, които контролират цели сектори от българската икономика.
Показа, че пипалата на "октопода" са пронизали държавната машина, че я карат тя да реагира на действията на мафията, вместо бандитите да се притесняват от официалната власт.
Какво иначе означава срещата на Румен Петков с двете "оперативно интересни лица" Ангел Христов и Пламен Галев от Дупница.
Независимо от това какви са били намеренията на вътрешния министър за контактите му с бизнесмените, самият факт, че силов министър разговаря неофициално с лица, които се подозират от полицията в извършването на някаква нередна дейност, е не просто силно смущаващ и "морално укорим".
Той показва силата, мощта и влиянието на тези бизнесмени. При това говорим за хора, които действат на провинциално ниво, в един среден по големина български град.
В една демократична и правова държава вътрешният министър е символ на нейната сила. В нашия случай "братята Галеви" са апотеоз на доминацията на бизнеса, какъвто и да го наричате "сив", "светлосив", "зелен", "пембен" или "добре облечен", над интересите на държавата, а следователно и над обществото.
Това не трябва да бъде така. Бизнесът трябва да работи за благото си не в ущърб на обществото и да бъде подпомаган от държавната власт, но той не може да определя сам правилата на играта. Когато това се случи, неизбежно личният интерес започва да доминира над обществения.
Има, разбира се, и случаи, когато тези интереси съвпадат, но те май са толкова малко, че са се превърнали в нарицателни.
Забележите, говорим за бизнес, защото не може да употребим други думи за дейността на десетки и стотици хора с влияние по градове и градчета в България.
Защо Галевите хем ни стряскат, хем не можем да обясним защо ги сочим като синоним на нещо нередно? Ами защото държавата не посочва какви са точно тези хора и защо е морално укоримо да се срещат с тях представители на властта.
Тази неяснота се отнася за страшно много хора в държавата. Практически няма град в България, който да няма своите "братя Галеви". Но иначе не може и да бъде, след като ясно не е посочено, какво точно означава да си "бизнесмен с влияние" у нас.
Това понятие какво включва - човек заслужил с действията си пред обществото уважение и чест да му се чува думата, или "сив кардинал", който контролира местната власт чрез скрити лостове, дори я олицетворява и съответно печели от това.
Това са хора, които не са избирани, не са обещавали нищо, но могат да избират и да правят каквото намерят за добре. И това е първото ниво на съвременната "феодализация" на страната. Но да отидем едно стъпало по-нагоре.
Какво означава обстоятелството, че зам.-директорът на ГДБОП Иван Иванов е покровителствал производители на алкохол, които, както се твърди, са произвеждали фалшиви бандероли? И всъщност кой кого е покровителствал?
Дали Иванов тези бизнесмени или те него, за да може да стигне до този важен за държавата пост и да работи в техен интерес? Разследването по този случай, което започна точно преди един месец, още не е приключило, но при всички положения изнесените в медиите факти около скритата дейност на Иванов показват, че ключови хора от държавната власт са в силна зависимост от бизнеса.
И това вече е ужасяващото. Защото повдига въпросът кой всъщност управлява страната. Производителите на фалшиви бандероли, ако това обвинение се докаже, или избраната от народа законна власт.
Иванов може и да е работел "на черно" сам, но щом "сивият" бизнес е успял да се докопа и да обвърже такъв човек, то възниква оправданият въпрос докъде още в държавата са стигнали пипалата на прословутия "октопод".
Но Иван Иванов все пак е само един чиновник, па макар и от МВР, па макар и високопоставен. Но той олицетворява второто ниво на "феодализацията" в държавата.
При него висши държавни чиновници работят усърдно за интереса на "добре облечени бизнесмени", който интерес явно се разминава с държавния.
Но ще направим страшна грешка, дори ще извършим престъпление, защото ще излъжем самите себе си, ако припишем тази ситуация само на сегашното управление.
Представителите на българските медии, обществениците, редовите граждани, ние, българите, от почти две десетилетия насам знаем, без да знаем истински, че в държавата има срастване между организираната престъпност и представители на държавната власт.
Ние от много години насам говорим помежду си открито за мафията, слушаме как политиците говорят за мафията, как се наричат един друг мафиоти, ние самите ги наричаме мафиоти и всичко това, без да имаме грам съмнение, че нещата стоят по този начин и едновременно, без да имаме никакви стойностни доказателства за това.
През тези години, от края на 1989 г. до днес, на власт се изредиха 12 (дванайсет) правителства. Дванайсет кабинета, при които злото, наречено мафия, покълваше, растеше, набъбваше, разлистваше се, пускаше все по-дълбоко корени, които разрушаваха постепенно фундамента на държавата и допринасяха за отслабването на правителствата, а следователно и на държавността.
И дори за превръщането на страната в територия, окичена с формалните атрибути на държава. Т.е. до нейната феодализация.
Факт е, че досега сме нямали толкова тежка криза в МВР. И друг път са си отивали министри заради различни провинения, но дълбочината на случилото се е много по-различна от друг път. Имаме натрупване на много фактори, включително и външни.
Тази криза съвпадна с една друга - съмненията за прозрачност при усвояването на парите от еврофондовете, с криза на доверието към България от страна на Брюксел.
Съвпадна и с трета, вече перманентна криза, криза на доверието на българите към властта и все по нарастваща нетърпимост към корупцията и мафията. Наслагането на тези обстоятелства придава друг оттенък на случващото се.
Друг оттенък, когато оценяваме действията на премиера Сергей Станишев, министрите му и членовете на ръководството на партията, която той оглавява. На пръв поглед е парадоксално, но такъв шанс досега българско правителство не е получавало.
Нещата са се влошили вече достатъчно, за да бъдат взети необходимите мерки. Премиерът Станишев доказа, че когато ножът опре до кокала е в състояние да взема решения, които може на пръв поглед да вредят на БСП, но са верните за обществото.
Направи го и вчера, като прие оставката на вътрешния министър. Направи го след като спечели пети вот на недоверие, поискан от опозиция, сред която пък има лица както в парламента, така и извън него, за които обикновените българи използват думата "мафиоти". И това последното, е още едно потвърждение за размера на катастрофата, която е претърпяла политическата ни класа.
Какво следва оттук нататък. Най-верният ход е само един - отвоюване на държавата от мафията. Отвоюване на държавата и държавността. Одържавяване на територията.
Станишев има уникален шанс да прекърши това, което вчера пред БНР депутатът от левицата Татяна Дончева нарече "мутренски период" в развитието на страната. А следователно да спре процеса на "феодализация".
Видно е, че Станишев има волята да направи това. Дали ще му позволят? Хората от неговата партия, коалиционните му партньори, опозицията дори и може би преди всичко тя.
Сред всички тези кръгове има лица, които биха загубили страшно много от връщането на държавността в България. Единствените, които няма какво да загубят сме ние - хората, които говорят за мафията, без да я чуват, хората които усещат мафията, без да я докосват, хората, които виждат мафията, без да я поглеждат. Ние, вече загубилите, потърпевшите сега.
Въпросът вече изобщо не опира до това дали БСП като партия ще загуби от тази криза или не. Ако социалистите имат усещането за държавност, те трябва да кажат смело, че такава дилема пред тях не стои.
Евентуалните ниски резултати на изборите следващата година са нищо пред възможността да се използва сегашния момент, за да се прониже "октоподът" в сърцата му, а не да се отреже само "опашката на гущера".
Ако БСП като партия и Станишев като премиер предприемат подобни действия, от подкрепата на другите партии, на отделни политици и на обществеността, най-добре ще проличи кой кой е в държавата и откъде минава барикадата между нас и престъпността.
Дори само тази разделителна линия да бъде начертана, пак ще бъде направена голяма крачка напред.
