Според обединената опозиция властите са изкарали 6000 полицаи за защита на депутатите, пише в. "Вест", цитиран от българския "Стандарт".
Подобни мерки за сигурност са били взети само през 1999 г. по време на косовската криза, когато в Скопие пристигна американският президент Бил Клинтън.
Протестите съвпаднаха със започналото обсъждане на законопроекта за децентрализация, който според опозицията ще доведе до етническа подялба на Македония.
Според закона няколко общини ще бъдат променени така, че албанското население ще стане мнозинство.
Ораторите на митинга призоваха правителството да оттегли законопроекта, а самото обсъждане в парламента също преминава крайно нервно, допълва РФИ-България.
Заради разгорещените реакции на депутатите от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ министърът на местното самоуправление Александар Гещаковски имаше само минута и 20 секунди да обоснове спешното приемане на пакета от 29 закони, пише "Утрински весник".
Подписката за референдум срещу законопроекта вече е събрала 90 000 от необходимите 150 000 подписа.
Македонските медии припомнят, че ЕС и НАТО подкрепят законопроекта.
Масов протест срещу проекта имаше и миналата седмица в Струга.
Много македонци се опасяват, че прилагането на закона ще доведе до федерализиране на страната, допълва РФИ-България, а Патрик Адан от френското радио обяснява:
"Ако парламентът одобри проектозакона, столицата Скопие ще стане двуезична - официалните документи и табелките ще се изготвят на албански и македонски език.
В градовете, където албанската общност представлява най-малко 20% от населението, албанският ще стане официален език.
Това е резултатът от мирните споразумения от Охрид, постигнати през 2001 г. след продължилите седем месеца въоръжени сблъсъци между правителствените части и албанските бунтовници.
Текстът предвижда административно преразделяне на общините и децентрализация на властта в областта на образованието, здравеопазването и местната икономика.
Много македонци обаче смятат, че изтръгнатото от международната общност споразумение ще е в полза преди всичко на албанското малцинство.
Македонците се опасяват, че прилагането на закона ще доведе до федерализиране на страната, което според тях е първият етап към евентуалното създаване на Велика Албания.
Затова и македонската опозиция започна кампания, за да събере 150 000 подписа и да предизвика референдум за отмяна на текста."
