Пряката демокрация

Н авсякъде из Европа гражданите изобилстват от идеи, когато се налага да бъде чуто тяхното мнение, защото, както се оказва, демокрацията не минава единствено през урните.

Разбира се, ако има страна в Европа, където пряката демокрация наистина да е изпълнена със съдържание, това е Швейцария.

Пълнолетните граждани там са призовани да дават мнението си в допитвания средно по четири пъти годишно, без да се броят изборите.

И все пак, системата на допитвания не винаги работи гладко. Така стана в рамките на процеса за присъединяване на Швейцария към ЕС.

Преговорите за европейско членство на страната започнаха още в края на 80-те години, но при всеки нов етап антиевропейските среди, начело с популистката десница, набират скорост, а основното им оръжие се оказва референдумът.

За да се стигне до провеждането на национален референдум е необходимо една партия, определена група или дори един-единствен човек да събере 50 000 подписа. За провеждането на кантонално допитване са нужни 10 пъти по-малко подписи.

Надпреварата за събиране на подписи се провежда абсолютно навсякъде - по улиците, по пазарите, по най-различни мероприятия, с една дума - навсякъде, където има повече хора.

Ако бъде достигнат заветния брой подписи, въпросът се поставя гласуване и швейцарците трябва да отговорят с "да" или "не".

Разбира се, преди всеки вот отделните лагери провеждат кампания. Популистката десница например изважда винаги срещу европейското членство аргументи като "нашествие на чужденци", "загуба на национален суверенитет" и много лесно събира мнозинство срещу членството на Швейцария в ЕС.

Швейцарците разполагат и с правото на законодателна инициатива. Всеки, който събере 100 000 подписа, може да поиска поправка на конституцията, а 10 000 са нужни за промяната на кантонален закон.

Честите допитвания обаче водят до загуба на интерес и избирателната активност постоянно спада. Ето как демократичните принципи водят до демократичен дефицит.

Петицията си остава един от най-разпространените способи за изразяване на позиция.

В Бордо, киносалонът за изкуство и есета "Утопия" предлага на посетителите да подписват петиции преди да влязат в кинозалата за поредния филм.

Изабел Оарен е в ръководството на киното: "Там тече европейска петиция за закриване на ядрената енергетика, вече има доста подписи. Инициатор е асоциацията "За излизане от ядрената област", в лицето на Стефан Лом, който често оставя тук петиции за подписи.

Подписите се събират в централата на асоциацията в Лион и с приближаването на 20-та годишнина от трагедията в Чернобил петицията ще бъде представена пред ЕК в Брюксел.

Работи ли ефективно подобен способ за изразяване на мнението, коментира Стефан Лом: "Не сме толкова наивни, за да мислим, че като заливаме с петиции хората, които взимат решения, особено на европейско ниво, ще променим нещо.

Това обаче е начин преди всичко за мобилизация и създаване на отношение по важни въпроси. Това е начин за информиране на хората."

Преди две години пряката демокрация бе показно демонстрирана в Севлиево,

където жителите имаха възможност да изразят своята позиция по време на експериментално организиран референдум.

Начинанието бе финансирано от Швейцарската агенция за развитие.

Опирайки се на швейцарския опит, който е най-богат в това отношение, гражданите на Севлиево трябваше да решат дали искат главната улица на града да се превърне в пешеходна зона или не.

Всъщност експериментът в Севлиево бе част от проекта на сдружение "Болкан Асист" - "Референдум и гражданска инициатива" и имаше за цел да провери как се държат хората у нас, недоволни от демокрацията де юре, когато имат шанс наистина искат да променят нещата.

При допитването на практика гласуваха едва 7% от населението на града. Пряката демокрация от швейцарски тип се оказа неприложима за България.

Незаинтересоваността на севлиевци направи демонстрационния референдум недействителен според българското законодателство, защото избирателната активност беше много под 50%.

Анализаторите обясниха ниската активност с липсата на традиция на пряката демокрация у нас. Към това се прибавя и един парадокс.

Възможността за организиране на референдуми е заложена в закона, но много трудно се прилага, защото по принцип общонационално допитване се насрочва от президента.

Едно такова събитие се инициира от парламента или правителството, но ако инициативата е на президента или на кабинета, парламентът може да блокира провеждането му.

По отношение на гражданската активност по-резултатни са подписките, но те нямат юридическата стойност на референдума.

Подписката против затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" активизира 566 814 българи, от които 566 435 бяха отговорили утвърдително на въпроса трябва ли правителството да поиска преглеждане от ЕК на въпроса за АЕЦ.