Българският печат днес - 01.02.2001 год.

С�н �ни страсти и взрив на бурен обществен интерес предизвика убийството на 16-годишното момиче в София. Но това разбира се е напълно нормално. По-страшното щеше да е, ако хората мълчаха. "Необходимо е да се прави ясно разграничение между тревога и паника". С този призив на президента Петър Стоянов "Демокрация" лансира излязлата по трагичен начин на дневен ред тема за престъпността. Всъщност, това което е необходимо е да се предприемат реални действия за спиране на престъпността, а не да се прибягва към панически действия с искане на оставки. Затова са притеснителни и различните гледни точки, с които се интерпретира това, което става в България, допълва Петър Стоянов.

Както "тревожно" определя "Демокрация" случващото се напоследък в страната. Това, което е наистина необходимо, независимо от причините за серията жестоки престъпления, е ситуацията да ни консолидира като общество, а не отново да ни поляризира. Всъщност вместо искания за публични екзекуции на мегдана и изкарване на танкове по улиците, политиците ни трябва да се обединят около идеята за силно МВР. Защото какво може да се очаква, след като полицейските лади имат лимит на горивото, а престъпниците могат да си купят всякакво оръжие на половин цена от битака. Ами и дума не може да става за обществена сигурност при това положение, категоричен е "Демокрация". Освен това полицията не може да бъде сама в борбата с престъпността при положение, че съдебната ни система е абсолютно неефективна и на свобода се разхождат престъпници с по 10 висящи дела, убеден е вестникът.

Като "дежурно оправдание" обаче "Труд" определя вечния рефрен, че полицията лови престъпниците, пък съдът ги пуска. Ами първо - защо се крие некадърността на полицията да събере годни за съд доказателства. И второ - прокуратурата и съдът да не са от Марс случайно. Нали в крайна сметка и те са от същата власт, разсъждава вестникът. Така че цялата драма се състояла в убедеността за непогрешимост, дължаща се на параноичното самонавиване и отдаването на всички гафове на политически саботаж, отсича "Труд".
Колкото до желанието на вестниците за оставка - ами всъщност този въпрос не трябва да ни вълнува чак толкова много, успокоява "24 часа". И припомня случката с "онзи японец" - някогашен министър на транспорта - вдигнал летвата прекалено високо. Та въпросният министър си подал оставката, защото влакът-стрела закъснял с една минута!

Но пък говорим за различни реалности. Към които все пак би трябвало и ние да се стремим, ако искаме да продължим по пътя, по който сме поели. Защото има опасност да се върнем встрани от Европейския съюз, предупреждава политологът Антоний Гълъбов, шеф на агенция Рейтинг. Икономическата инициатива трябва все повече да се движи по линиите на западноевропейските стандарти. При поканата за начало на преговорите, нашата позиция беше за индивидуален подход. Една обща политическа рамка би могла да бъде реализирана. Важно е обаче от идеята на президента за изпреварващо политическо членство в Евросъюза да остане изключително важната необходимост България да бъде представена пред света като привлекателно пространство, отбелязва Антоний Гълъбов. Защото има опасност да останем навън от Европейския съюз. Да се върнем встрани. Както с вица за японския експерт, според когото ние сме 100 години назад и 50 години встрани. А е много опасно да се върнеш всрани, където всъщност си извън пътя.

За онези, решили вече по кой път ще поемат, в съвсем личностен план този път, "Демокрация" оповестява - "Националният тест за 7-ми и 8-ми клас е готов". Одобрена е програмата на националния изпит - тест, който всички завършили основно образование трябва да положат. Той се състои от общо 60 задачи, които трябва да бъдат решени за 120 минути. Тематично задачите са разпределени по 20 за български език и литература, 20 за математика и по 10 за природни и обществени науки.

Дали ще има обаче, и то не чак в толкова далечно време, кой да се вълнува от подобни проблеми и изобщо кой да полага подобни изпити? Защото, при сегашното ниво на раждаемост, населението на страната намалява всяка година с по 52 хиляди души. А това означава демографска катастрофа още в средата на века, цитира "Труд" изразените опасения на пенсионери от синдиката към КНСБ. Ами моделът е ясен - спешни мерки за насърчаване на раждаемостта, по три деца във всяко семейство или с две думи - перифразираме тематично някогашния лозунг "Дела, дела и пак дела...", отсича вестникът в редакционния си коментар. Остава обаче тъжната истина, че както е в повечето случаи в живота, който не може иска, а който може - не ще. Та затова оставал вариантът управляващите да ни създават децата - те хем искали, хем това се допълвало с лозунга "Ние можем!".

Но всъщност нещата, които наистина имат значение винаги са невидими на пръв поглед. Те винаги са свързани с космическата тематика време, пространство и материя, споделя художникът Божидар Димитров пред вестник "Стандарт". Колкото до сегашния ни абсурден живот - единственото ни спасение и убежище може да бъде красотата.