Под знака на четири ключови за страната събития премина политическата година за основните партии у нас, отбелязва "Демокрация" в свой анализ, озаглавен "1999-та - краят на партийността". Тези събития според вестника са: поканата към България за преговори с Европейския съюз, Косовският конфликт, местните избори и ремонтът на кабинета. От тук нататък консенсусът ще бъде най-голямото предизвикателство през 2000-ната година за всички политици, категоричен е вестникът. Защото стартът на преговорите с Евросъюза изисква единодушна подкрепа на валутния борд, единодушна промяна на конституцията, единодушно разбиране, че членството ни в НАТО е стратегически избор не просто от национално, а от геополитическо за България значение, който може да се окаже от решаващо за влизането ни в Европейския съюз. Диалогът в този процес ще бъде първата стъпка, която ще премери способността на управляващи и опозиция да мислят и действат национално, категоричен е "Демокрация". Защото 1999-та година показа на всички, че партийността вече отмира, че минава на заден план, отстъпвайки пред отговорността за държавата и хората.
"Столетието завършва в развалини. Всички трупат противоречия и несъвършенства. Оставят хаос, който не дава право на избор. Аз, предвиждах тази катастрофа на цивилизацията". Колкото и актуално да звучат, тези думи са произнесени в навечерието на 1900-ната година от френския писател Емил Зола в романа му Париж. "Днес сме в навечерието на 2000-ната година, но много от неговите мрачни предвиждания продължават да бъдат валидни", отбелязва "Сега". Само че, за разлика от онова време човечеството разбира, че няма шанс, ако се отдаде на старото човекоядство. Обществата постепенно осъзнават, че пътят е друг. Те още не осъзнават какъв е той, но усещат, че ако не го открият ще загинат. Бъдещето обаче не е баница с късмети. То не е бабина приказка, а загадка, която носи в себе си всевъзможни изненади. "Затова нека не си въобразяваме, че този път Дядо Мраз ще ни донесе един спокоен и весел век, изпълнен с чудеса и подаръци", призовава "Сега". Защото следващият век ще наследи толкова много конфликти и мъка, че надали ще успее да ни даде онова, което очакваме. Но независимо от всичко, нека не изхвърляме надеждата заедно с трохите от трапезата и да се молим, че човечеството е поумняло. И нека не посрещаме новия век като философи и пророци, а като деца. Защото само децата умеят да се надяват истински.
"Поуката от изминаващия век за нас, българите, е да не се люшкаме между нихилизма и максимализма. Да не вземаме желаното за действително. Трябва да се научим по-добре да избираме големите съюзници и да преодолеем синдрома Големия брат". Това е посланието на професор Георги Марков, директор на Института по история към БАН в интервю за вестник "Новинар". Докато в началото на века човек се утешаваше, че ако той е смъртен, то човечеството е безсмъртно, с откриването на оръжията за масово унищожение и това вече не е утешение. През новия век трябва да се научим да се пазим от самите себе си.
"В следващия 21-ви век ние няма да оставим спомени за себе си, за нашите потомци с панелните си жилища или с партийните си битки. Затова дай Боже да сътворим нещо в областта на изкуството, по което бъдещите хора да съдят какво сме мислили, какво сме чувствали и до какво умствено и духовно равнище сме стигнали", отбелязва Стефан Цанев в интервю за вестник "Сега". "Няма нищо по-срамно от това хората да се делят на партии, да подчиняват мислите и чувствата си на партизански интереси. Това е вид падение, което кара човека да се чувства като овца, подчинена на една идеология, на един овчар и те лишава от правото да бъдеш индивид. А това е най-обидната деградация в историята на човечеството".
"Човек има желание нещата да бъдат по-добри и му се иска да вярва, че щом идва една нова епоха, тя сигурно ще бъде по-добра", признава художникът Николай Майсторов в интервю за вестник "Демокрация". "Човек иска да вярва, че обединяването на хората ще доведе до създаването на един по-добър свят, обединен в името на любовта и на равновесието на силите".
Последвайте ни
