Е вропейците определено обичат да си пийват и въпреки че навсякъде се срещат почти всякакъв вид алкохол, отделните страни си имат предпочитания към определена напитка.
В страната на бирата, каквато е Германия съществува типично немска спиртна напитка, известна като корн. Алкохолното съдържание на това зърнено питие, което много прилича на водка, варира от 32 до 40 градуса, но никога под 32 градуса. Корнът държи 20 процента от пазара на силните напитки и това съвсем не е от вчера.
Напитката корн е дестилирана за първи път в края на 15 век.
За приготвянето й се използва жито, овес, ечемик и ръж, но непременно само цели зърна. Не се допуска също използването на каквито и да е ароматни или оцветяващи добавки като всички тези изисквания се следят на европейско нормативно ниво.
Корнът е типична напитка предимно в северна Германия. В южна, например в Бавария, също пият корн, но тя не се произвежда там. И тъй като единствените съставки са водата и зърнените култури, изключително важно е те да са добре подбрани и още по-добре комбинирани.
Отлежаването в дървени бурета се отразява изключително добре на напитката. Специалистите препоръчват корнът да се пие с почти стайна температура и на малки глътки.
Шведите също си имат своя предпочитана алкохолна напитка и тя се казва брунвин или още аквавит, което означава жива вода.
В миналото предписвали често аквавит, който е приготвен от картофи, като лекарствено средство срещу най-различни заболявания.
Днес тази напитка се консумира най-често като аперитив. Интересното е, че шведският предприемач Ларс Улсон Смит, който решил в края на 19 в. да дестилира аквавит не пиел нито капка, но станал милионер.
Обикновеният аквавит няма нито вкус, нито аромат, но съществуват най-разнообразни ароматизирани видове: кафе или различни подправки като кимион или анасон.
Джинът представлява за англичаните това, което е уискито за шотландците и ирландците.
Английският израз "дъч къридж" или "холандска смелост" води началото си от 30-годишната война. Колкото и да е странно, тази война има връзка с джина. Изразът се появил, когато изпращали английските части в атака, след като им раздавали обилни порции хвойна или джин - холандска лекарствена напитка.
Оцелелите харесали този алкохол и скоро в Англия и по-специално в Лондон и Плимут се появили първите дестилационни системи за джин. В Лондон се произвежда и досега най-популярния Лъндън драй джин.
В Плимут се произвежда единственият алкохол с контролиран произход в Обединеното кралство и това е джин.
Истинският златен век за джина е 18-и век.
През 1730 само в Лондон имало около 7 хиляди джин-кабарета, където продавали евтин алкохол. По това време наричали питието "мадърс руин" или "разруха за майките", тъй като смятали, че консумацията му предизвиквала спонтанен аборт.
Когато в 1736-а година правителството решило да обложи с такси джина, народът заплашил с истинска революция. Един век по-късно производителите на джин били натрупали значително богатство и започнали изграждане на "джин паласис" - луксозни дворци за консумиране на джин.
Постепенно качеството на джин започнало да се подобрява и към напитката се пристрастили и представители на средната класа. И днес, по примера на 30-те години, продължава да е изключително популярна комбинацията джин-тоник (две части тоник, една част джин и лимон), както и любимото питие на Джеймс Бонд - мартини драй (по равни части вермут и джин плюс задължителната зелена маслина).
Алкохолът не представлява нищо без образа, който стои зад него.
Този принцип приляга изключително за една от традиционните френски напитки - пастис, известен още във Франция като "le petit jaun" или малкото жълто. Асоциацията, която предизвиква пастисът, е спокойствие. Той се консумира най-често на площада в някое малко селце, сред приятели.
Моментът, в който се сяда на сянка с чашката е най-очакваният през целия ден.
Пастисът се пие не много силен, по-скоро разреден, така че да може да се започва отново в различни моменти на деня. Разреден или не, французите консумират по 200 пастиса всяка секунда, 7 милиона чаши на ден, въпреки разпространените схващания, че на север пият повече, отколкото на юг.
От 1940 до 1951-а година пастисът е бил забранен във Франция, защото е считан за една от основните причини за завземането на страната.
Най-българското питие се казва ракия.
Малко българи обаче знаят, че името на популярното питие идва от турското raki, което пък произлиза от арабското arak, което означава пот. Пот, защото денят се къпе в пот, докато се раждат плодовете, от които се приготвя питието, гласи арабското обяснение.
Ракията е силното алкохолно питие, получавано от дестилацията на ферментирали гроздови джибри, вино или плодове. От арабските земи през Турция ракията достига до България преди 8 века.
Производството на ракия е започнало преди 14 век.
Тогава я правели от диворастящи плодове и от гроздови джибри. Още тогава ракиджийството се превръща в домашен занаят. Затова историята на ракията е част от традицията и родовата памет на поколения българи. Традиционно домашната ракия съдържа между 32 и 50 градуса алкохол, различни летливи вещества, а качеството й освен от всичко друго зависи и от съда, в който се съхранява.
Според майсторите на ракията дървените бурета я правят по-пивка и й придават по-особен жълтеникав цвят. Днес оригиналната българска ракия отлежава минимум 2 години в дъбови бъчви, за да получи светлосламест цвят, мускатов аромат и мек вкус. А за да стане още по- висококачествено питие, трябва да отлежи 4 години.
От векове ракията се вари в казан, от който изпаренията се извеждат по тръба в серпентина, където се охлаждат. След завирането на джибрите майсторите ракиджии поддържат умерен огън, така че ракията да потече на тънка и равномерна струйка.
Старите рецепти изискват ракията да се пече на слаб огън, за да се покачи градусът й и за да може да се използва освен вътрешно като лекарство за душата и външно - за разтривки при настинка.
Ракията е традиционния български аперитив. Ракия и салата са комбинация, която се е превърнала в национален синоним. Дори се смята, че известната шопска салата е измислена специално заради сухата дестилация.
