Pека

Е�н �н ден си ровех в интернет и случайно се натъкнах на конкурса за есе на екологична тема.Отначало дори не се замислих.За мен това беше поредния опит за демагогия по темата.Възрастните много обичат да развиват красиви теории, когато се отнася до природата.Всички са суперзагрижени за глобалното затопляне, за топящите се ледници, за дупката в озоновия слойит.н., ит.н.Разбира се модерно е да се тревожиш за природата, особено в средите на моите родители.Те вечносе тревожат за нещо особено възвишено, нещо актуално.

А иначе оправдават родителите на приятелката ми, които изхвърлиха намереното от нея котенце-видите ли то било с инфекция!Та си мисля,че по-важно е не да се тревожим,а да правим нещо наистина.Сега ще ви разкажа какво бих направила аз, ако бях голяма и имах тази власт.Моите баба и дядо живеят в малко градче в Тракийската низина.Това е едно обикновено градче, подобно на хиляди други в България.Внего няма нищо забележително, като изключим славното му минало и течащата презнего река Потока. Именно за тази река искам да ви разкажа.

Тя съвсем не е буйна, дори през сушавите месеци почти изчезва.Обаче аз си я обичам.Харесвам обраслите й с папур брегове,както и върбите, потопили корените си в нея.По нея плуват ята с гъски, с които аз воювам, защото ме гонят и съскат.Водите й са покрити със златистозелен жабуняк, а в тинята крякат жаби.В тази река аз улових първата си рибка, за гордост на дядо ми.В нея хвърлях камъчета с най- дорите си приятели Иван и Мимето, в нея цопнах и се измокрих до ушите.Тази река, както вече разбрахте, е част от моето детство.Един ден заваля проливен дъжд. 

Бурята беше ужасна, реката бучеше като обезумяла.По телевизията казаха,че градчето е наводнено.Когато дъждът намаля, изтичах да видя дали реката прелива.И знаете ли какво видях?Под моста имаше висока купчина боклуци-празни найлонови бутилки,памперси, счупена кофа, найлонови чували, пълни с отпадъци.Едно умряло куче им правеше компания.Целият този бент от боклуци препречваше пътя на водата и тя преливаше на брега.Отначало се уплаших, а после се замислих.

Бях виждала много хора да хвърлят боклуците си във водата, без да се замислят до какво води това.Никой не се впечатляваше от това, защото всички го правеха.А сега реката сякаш крещеше-вижте какво направихте!Сякаш яростта й от това избиваше в мътните води.Тогава аз реших-когато порасна , ще почистя реката.Не ме интересува, че хората ще ме помислят за луда, защото харча парите си за нещо , което не е мое.А всъщност реката не е ли моя, не е ли на всички ни?Ще почистя реката и ще посадя върби наоколо.

След време , когато остарея ,ще показвам на децата си моята река и мястото на което съм хванала първата си рибка.Това е моята мечта и моята цел.Оставям на другите да се тревожат за световните проблеми. Аз искамда спася една река-реката на моето детство.