С амо магистър-фармацевт (5.5 хил. души) ще може да е собственик на аптека, и то само на една.
Това предвижда новият закон за лекарствата, приет на второ четене от здравната комисия на парламента с мнозинство от всички партии. Ако текстът бъде окончателно гласуван в пленарната зала, ще бъдат засегнати 120 вериги от повече от три аптеки. Някои от тях са придобити след приватизационни процедури.
Според председателя на здравната комисия доц. Борислав Китов с промяната от общо 4518 аптеки 3000, собственост на нефармацевти, ще бъдат затворени, което неминуемо ще доведе до дефицити и увеличаване на цените на лекарствата.
"Ограничаването на хората, които могат да отворят аптека, до сравнително малка група означава по-малко аптеки, по-малко конкуренция и по-високи цени", казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".
Това потвърждава и регионалният мениджър на световната анализаторска компания "IMS Health" д-р Кунчо Трифонов, според когото и в момента колкото е по-малко населеното място и по-малко аптеки има, толкова по-високи са цените на лекарствата там.
Проектът на правителството беше различен - всеки може да бъде собственик на аптека, но само фармацевт може да продава лекарства. Мотивът е всеки да може да инвестира в този печеливш сектор с продажби за 1.3 млрд. лв. годишно, но да е ясно кой е истинският собственик.
Депутатите от здравната комисия не приеха проекта на правителството и подкрепиха ограничението "един фармацевт - една аптека" с аргумент, че "този модел защитава интересите на магистър-фармацевтите, на дребния и средния бизнес".
"Защитава и интересите на потребителя, тъй като гарантира приоритет на етичния спектър на обслужване пред комерсиалния", допълва Донка Михайлова, народен представител от БСП.
Според Ваня Цветкова от НДСВ фармацевтът носи лична отговорност за здравето на пациента и не е редно, когато един отрасъл е печеливш, всички интереси да се насочват към него.
Според д-р Иван Колчаков от СДС това е дейност, при която по-важна е отговорността на фармацевта, отколкото принципите на свободния пазар, затова партията му дава приоритет на гилдиите.
Д-р Лъчезар Иванов от НДСВ отбелязва, че всички, които са разкривали аптеки незаконно, използвайки магистър-фармацевти за това, ще трябва да се оттеглят от този бизнес. Сега в закона пише, че лиценз за аптека се издава на магистър-фармацевт, но законът не се интересува от собствеността.
"При рестрикция на собствеността се създава монопол в една занаятчийска задруга. Това е предпоставка за ощетяване на потребителя и за повишаване на цените", отбелязва Кунчо Трифонов. Според него в момента веригите аптеки могат да продават лекарства на по-ниски цени, тъй като печелят от мащаба - те са добре работещи фирми с големи обороти и могат да ползват по-добри търговски условия.
Един от основните аргументи на председателя на Съюза на фармацевтите - проф. Евгений Минков, срещу веригите е, че продават на дъмпингови цени и така убиват малкия бизнес. Другият е, че продават само продукти, наложени от собственика.
"Без значение в кой отрасъл са дъмпинговите цени подлежат на санкция от Комисията за защита на конкуренцията, а не от парламента. Ако имаше дъмпинг, всеки ден тя щеше да гледа дела срещу аптекари и да има осъдени", опонира Трифонов.
"Ако аптека продава само един вид лекарства, ще фалира за няколко седмици. Напротив, собственикът има интерес да предлага всеки продукт, който пациентът търси, и то в удобно помещение с добро обслужване", коментира Димитър Димитров, управител на "Софийски аптеки".
Според Симеон Григоров, изпълнителен директор на "Образцови аптеки", самият факт, че при обсъждането на собствеността са споменавани само най-големите вериги аптеки - "Образцови аптеки", "Софийски аптеки" и аптеки "Марешки", може да наведе на мисълта, че гласуваните текстове са насочени директно срещу тях и като цяло срещу собствениците на поне половината от съществуващите аптеки в страната.
Според него парламентът не бива да нарушава основните конституционни принципи за свободна стопанска инициатива и неприкосновеност на частната собственост. Някои от веригите аптеки са приватизирани в този си вид, без купувачите да знаят, че ще трябва да се разделят със собствеността си. Такъв е случаят например със "Софийски аптеки".
"Няма логика някой собственик да подари бизнеса си на доскорошните си служители", смята Григоров. "Във факултета никой не е учил аптекарите на бизнес и не е необходимо насила да бъдат превръщани в капиталисти. Тези, които имат капацитет, вече го направиха", допълва Веселин Марешки.
Според Георги Ангелов най-странното е, че забраната за собственост не подобрява положението на потребителите, тъй като те се интересуват дали този, който продава в аптеката, разбира от лекарства, а не дали собственикът е фармацевт.
"Това е интересен пример на привилегия, необоснована по никакъв начин освен с желанието на определена група да получи икономическа полза. Ако България я запази, може да бъде включена в съдебния процес, който Европейската комисия води срещу няколко страни членки с подобно ограничение", казва Ангелов.
