През последните месеци един пейзаж периодично изниква в съзнанието ми.Той представлява съвкупност от всички компоненти на природната и жижнената среда.Отделено от грдския шум и динамика кътче,където преобладава песента на птиците,цари спокойствие и безгрижие.Представям се седнала на речния бряг,наблюдавайки плавния ход на водата,движвща се от нежния допир на вятъра,с бинокъл в ръка,любуваща се на красивите водолюбиви птици.Съзерцавайки такава гледка човек прекъсва всякаква връзка със свойте проблеми,зная го,защото не веднъж съм търсила и получавала утеха от природата.Когато гледам птиците и водата си мисля какво ли е да бъдеш птица,корморан например.Едновременно да може да летиш и да имаш досег до водата.Уви отговор на този въпрос никога не полчавам ,но винаги се отнасям с възхищение и любов към природата,защото това чувстео,което ми дава тя няма еквивалент.
Водата безспорно е ценен и важвн природен ресурс.Всички сме запознати с проблемите при управлението и оползотворяването на водното богатство.Ясно е , че без вода всички живи същества са обречени на гибел.За това бих искала да разкажа една кратка история,която ми даде различен тласък на мисли по отношение на водата.
Веднъж бях много тъжна,имах чувството,че болката е по-силна от всичко ,че няма лек за нея,докато приятел не ми подаде ръка с чаша вода в нея.Тя ми каза"не зная как мога да ти помогна да се почувстваш по-добре,но изпии тази чаша с вода,чувала съм,че успокоява".Поглеждайки я скептично казах "Вода,найстина ли,сериозно,съмнявам се,че ще помогне".Но все пак изпих чашата с вода и за моя изненада сълзите спряха.Тази случка ме накара да се замисля и стигнах до извода: Когато човек е тъжен и чувствата ескалират,той плаче,а когато плаче отдава своята болка на природата под формата на сълза.Тази сълза е израз на вътрешното състояние на личността,която се намира в етап на неспокоиствие,която е изпълнена с негативни и неприятни мисли. От своя страна водата е неутрална ,и именно за да се възстанови баланса между негативната емоция и доброто състояние на духа в момент на тъга е необходимо приемането на чаша вода. Чистата енергия която се съдържа в нея спомага за утихването на болката.Една сълза е равна на една капка вода.
Животът ни е даден,за да го изживеем пълноценно,но тоа въобще не означава,че трябва да злоупотребяваме с даденстите на природата.Колкото по-скромно живее един човек, толкова по-голямо е удовлетворението от съществуването му.Проблемът са фалшифите потребности,които са плод на консуматорското мислене.Не ни е нужно обилно презапасяване, а реална преценка на бъдещето.Решението на проблема с нерационалното експлоатиране на водното богатство е колективна и споделена отговорност.Не можем да поправим стореното,но можем да се погрижим грешките да не бъдат повтаряни.Един от начините е популяризирането на проблема и неговото обсъждане.Колкото повече се знае за даден проблем,толкова по-голям е шансът за намиране на решение.За това е необходимо в домовете си, с роднините и познатите си да комуникираме по отнпшение на проблемите с околната среда, а след това тази информация ,лични наблюдения и мнения да изразим извън пределите на дома си.Защото ако съседът знае, че аз използвам смесител с термостат за намаляване потреблението на вода,ще се поинтересува и може да реши и той да използва,защото промените стават стъпка по стъпка и капка по капка.
