"Хералд трибюн": Българите въстават срещу данък за домашно питие

К огато българите влязоха в ЕС, не очакваха пряко нападение над един от своите основни продукти - ракията, остро и произведено от сърце питие от грозде или сливи, собствена реколта, пише излизащият в Париж на английски в. "Интернешънъл хералд трибюн".

Точно такъв обаче е начинът, по който се възприема наскоро наложеният от ЕС акциз върху домашния алкохол. Налогът увеличава цената за производство на 40 литра ракия от 10 евро до близо 100 евро за използващите обществени казани.

В районите, където традиционно произвеждат грозде и сливи, се състояха протести, а за сряда е предвидена национална демонстрация, която ще съвпадне с 14 февруари, или Трифон Зарезан, отбелязващ годишното подрязване на лозите.

Ракията е вековна българска традиция, казва Георги Андонов, който управлява единствения обществен казан в Карабунар, прашен малък град в Централна България, известен с лозовите си масиви.

"Българинът не е в състояние да плати тази сума. Трябва да се борим с нея", казва той.

Андонов се опасява, че казанът му ще трябва да затвори. Според него повечето местни жители са избързали да дестилират гроздето, преди акцизът да влезе в сила.

Новият данък се налага с директива на ЕС от 1992 г., която поставя цена за 100 литра чист алкохол минимум 550 евро. Оттогава налогът се въвежда в държавите от ЕС, където фермерите традиционно дестилират местни марки, като калвадоса във Франция.

В България цената е 2,20 евро за литър, тъй като ракията обикновено съдържа 40% чист алкохол. В споразумението си за присъединяване към ЕС България получава 50% намаление на акциза за онези, които сами произвеждат плодове и използват казан, където се варят над 1000 литра годишно - какъвто има Андонов.

Те ще плащат по 1,10 евро/литър до 30 литра алкохол за собствена употреба. При по-големи количества се взима цялата сума. За българите по селата дори и редуцираният налог е огромен разход.

Малко политически въпроси през последните години са предизвиквали толкова широко и дълбоко обществено недоволство. Освен демонстрациите, е събрана и петиция с подписи на 250 хил. души.

Това е убийствено за обикновените хора, казва Иван Георгиев, един от клиентите на Андонов. По-рано тази зима той е донесъл остатъците от производството на вино, за да направи 40 литра ракия, която според него ще стигне на домакинството му за година.

Георгиев, който получава пенсия от 35 евро месечно, се гневи, че законът на ЕС не отчита трудната икономическа ситуация в България.

Голяма част от публичната дискусия в момента е фокусирана върху това как ще се събира акцизът: дали дестилаторите ще декларират реалните произведени количества, както и дали онези, които ще събират таксата, ще наблюдават физически производствения процес, или дори ще влизат по домове и частни казани.

Директорът на агенция "Митници" Асен Асенов опита да успокои населението, като каза пред Българското национално радио (БНР), че събирането на налога от домашните производители "не е хиперфундаментален приоритет".

Запитан дали таксата е събираема, отговорът му подсили широко разпространеното мнение, че не е. Не е несъбираема, каза той.

Ако членка на ЕС не успее да събере минималната договорена такса, ще последват предупреждения и процедури при нарушение, които може да доведат до налагане на глоби, заяви говорителката на Европейската комисия Мария Асимакопулу.