Екоманията започва у дома

В�к �ки ден вървим по улиците и отвсякъде - боклуци: фасове, опаковки, найлонови торбички, картони, части от дрехи и дори от мебели. Спретнатите и възпитани граждани извръщат ужасено поглед от мръсотията и възмутено казват: "България отива наникъде! Толкова ниска култура имат хората (не ние, разбира се, другите)! Боже, каква мизерия!"     Но почти всички тези хора се отвращават от боклука по две основни причини.

Първо, защото не е естетично, а не защото на една найлонова торбичка например й трябват хиляди години, за да се разгради в природата. Второ, защото не са видели да го хвърлят техните деца. На мръсотията, причинена от техните отрочета, те обикновено биха погледнали с нежен родителски укор. Много пъти съм чувала изречението: "Майче, не си хвърляй боклука тук, някой може да види!" Но ако "някой види" и направи забележка на детето, майката се нахвърля върху натрапника.    

Докато манталитетът на родителите е такъв, такъв ще бъде и на техните деца, а оттам - и на децата на децата. Трябва да разберем, че стремежът към чистота се възпитава от ранна детска възраст; да научим себе си и по-малките, че както не е хубаво, да си мръсен, така също не е хубаво и да мърсиш; че никой не намира за готино да си хвърлиш боклука на пътя, до пътя или в храстите. Време е да разберем,ч е само да вземаш изпитите по специалността Екология, Еко - или Биомениджмънт или да ядеш био кисело мляко не те прави "еко".    

Често пъти чуваме: "Ами мръсно ще е, като няма закони, няма контрол!" Какъв контрол искаме? В домовете ни да не би да има полиция? А домът не се ограничава до стените на сградата, в която е адресната ни регистрация. Както домът е наш, така е наш и градът, в който сме отраснали или този, в който живеем. Наша е и страната, която мнозина презират, защото е мръсна, и продължават да зариват с боклуци. Мисля, че не законите са проблема, а мисленето на хората, защото закони има, но няма кой да ги спазва.

Всъщност думата "еко" означава "дом". В момента ние превръщаме общия си дом в бунище. Миналата седмица техниците извадиха от асансьрната шахта на входа една голяма купчина боклуци и казаха, че подобна безотговорност може да доведе до непредвидими технически проблеми с асансьора, за които те не носят отговорност. След като действията на асансьорния механизъм не могат да се предвидят точно, колко ли изненади може да ни поднесе природата, която рушим? Затова ще понесем отговорността всички ние, но в един момент нищо няма да можем да направим. А ако бихме могли да си намерим друг апартамент, то все още не можем да си намерим друга планета.    

Някои биха казали вероятно, че пред проблеми като петролния разлив в Мексиканския залив няколко боклука са нищо. Не бих могла да се съглася с такова твърдение. Боклуците се изхвърлят в околната среда от хора без никакво уважение към нея. Екологичните катастрофи също се причиняват от хора без уважение към природата, но които имат дял от голяма компания и съответно повече власт. И аз се питам: Ако човек без просто така замърсява природата веки ден по малко, не би ли го направил в много по-големи мащаби за много пари, ако му се отдаде възможност?    

Природата си отмъщава винаги на тези, които злоупотребяват с нея. Ако подкопаваме основите на къщата си, тя естествено ще падне върху нас. А ние вече сме изкопали доста. Затова е наложително да превъзпитаме себе си, и децата, и родителите си и да започнем да почистваме дома си и да го стопанисваме по-добре.    

На стената в един планински заслон прочетох "Пазете заслона, той е ваш". Мисля, че подобна табелка би могла да стои на входа на всеки град и че ако планетата също имаше табелка, на нея щеше да пише: "Пазете Земята, тя е ваша".