Доц. Кацаров за проблема със стомашните киселини

Доц. Крум Кацаров е един от най-добрите гастроентеролози в България, доказан специалист и с голям опит в чернодробните заболявания. Той обяснява за един неприятен проблем - стомашните киселини, който по думите му е много по-чест, отколкото се говори за него, и нерядко симптом за други по-сериозни заболявания:

- Доц. Кацаров, колко чест е проблемът стомашни киселини? Има ли статистика за броя на хората, страдащи от този проблем?

- Най-общо, когато говорим за стомашни киселини, обикновено става дума за т.нар. ГЕРБ - гастро-езофагеална рефлуксна болест, т.е. връщане на стомашен сок в хранопровода.

Съществуващите епидемиологични данни са условни и зависят от начина на формулиране на въпросите в епидемиологичните въпросници.

Например, ако се използва като критерий "една киселинна атака на седмица", честотата на рефлуксната болест е между 10-22% за западните страни и около 5% за страните от азиатския регион.

Ако критерият е "две и повече киселинни атаки на седмица", то тогава честотата за западните държави е 5-6%.

Няма точни епидемиологични данни за България, вероятно клоним повече към европейските страни, но във всеки случай това е само върхът на айсберга, т.е. реалната честота е значително по-висока.

- Когато говорим за стомашни киселини, за заболяване ли става дума, или за безобидни оплаквания?

- В повечето случаи да, доколкото могат да съществуват "безобидни" оплаквания. Зад понятието "стомашни киселини", често в комбинация с други оплаквания, могат да се крият и заболявания, изискващи продължително наблюдение и лечение и със сериозна прогноза - като язвена болест, малигнени заболявания на стомаха и хранопровода, както и болести на панкреаса и жлъчно-чернодробната система.

- Разкажете ни повече за инфекцията с Helicobacter Pylori (HP) и връзката й със стомашните киселини.

- Вече е прието, че има пряка връзка между НР инфекцията, язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника, стомашния рак и някои видове стомашни лимфоми.

При рефлуксната болест, т.е. когато рефлуксът не е асоцииран с язвена болест, няма консенсусно становище за връзката с НР инфекцията. Повечето публикувани проучвания не доказват отчетлива връзка между честотата и клиничната изява на рефлукса и НР инфекцията. Дори в част от случаите наличието на НР се асоциира с по-слабо изразени субективни оплаквания.

Т.е. в случаите на ГЕРБ, изкореняването (ерадикацията) на НР не води до значително повлияване на рефлуксната симптоматика. При пациентите с язвена болест обаче, където рефлуксът е съществена част от оплакванията, наблюдаваме значително подобрение в тези оплаквания след препоръчителната в тези случаи НР ерадикационна терапия.

- Какви могат да бъдат усложненията на нелекувани или неправилно лекувани стомашни киселини?

- Ако говорим само за "чистата" рефлуксна болест, усложненията след различно дълъг период на протичане могат да бъдат: възпалителни промени в харанопровода - ерозии и язви, водещи до стриктури (трайни смущения на проходимостта на хранопровода), предракови промени и злокачествени процеси. Понякога рефлуксът се асоциира и с развитие на асматична симптоматика.

- Голяма част от българите продължават да приемат сода за хляб, за да облекчат оплакванията си? Какво е мнението Ви за този метод за справяне със стомашните киселини?

- Приемането на сода е все още традиционен метод и очевидно дава добро качество на живот, щом толкова много хора го използват. Единственото преимущество на содата е почти светкавичния й ефект и може би ниската и цена. Но наличието на толкова медикаменти - антиацидни и блокиращи киселинната секреция, превръщат подобен метод в медицински анахронизъм.

- От телевизията ни заливат с информация как да се справим с проблема "киселини". Какво е мнението Ви за самолечението и кога да се обърнем към специалист гастроентеролог?

- Самолечението като цяло, както и в конкретния случай при рефлуксната болест не е препоръчително, тъй като киселините не винаги са просто безобиден симптом. Обикновено наличието на повече от две киселинни атаки на седмица, нощните киселини или комбинацията с болки в горната половина на корема е достатъчен повод за консултация със специалист.

- Как се поставя диагнозата рефлукс езофагит?

- Диагнозата "рефлуксна болест" се поставя след анализ на оплакванията на пациента, резултатите от провежданото лечение с антсекреторни медикаменти (блокери на протонната помпа и Н2 блокери) - т.н. терапевтичен тест. Това е първата диагностична стъпка.

След анализ и оценка на получените резултати ако е необходимо, се прави ендоскопско изследване на хранопровода и стомаха или Ro изследване и в редки случаи 24-часов мониторинг на киселинния рефлукс чрез поставяне на специална сонда в хранопровода - рН метрия.

-А съществува ли тест, който страдащите от киселини могат да направят, за да разберат дали имат рефлуксна болест?

- Достатъчно е сами да "попълнят" елементарен въпросник. Колко киселинни атаки имат за седмица? Има ли връзка между оплакванията и ритъма на хранене, кулинарната обработка (пържено) или вида (прекалено сладки или пикантни ) на храната? Колко време след хранене се появяват атаките? По-чести ли са в легнало положение? Повлияват ли се от т.н. противоязвени средства?

Ако отговарят положително на повечето въпроси, консултацията с гастроентеролог е желателна.

Съществува и специално разработен въпросник, с който пациентите с голяма достоверност могат да се ориентират за наличието на рефлуксна болест. Въпросникът може да се попълни на сайта Nexilini.bg.

BUL-DEC10-GERD-15-WEB