Доц. Крум Кацаров е един от най-добрите гастроентеролози в България, доказан специалист и с голям опит в чернодробните заболявания. Той обяснява за един неприятен проблем - стомашните киселини, който по думите му е много по-чест, отколкото се говори за него, и нерядко симптом за други по-сериозни заболявания:
- Доц.
Кацаров, колко чест е проблемът стомашни
киселини? Има ли статистика за броя на
хората, страдащи от този проблем?
- Най-общо, когато говорим за стомашни
киселини, обикновено става дума за т.нар. ГЕРБ - гастро-езофагеална рефлуксна болест,
т.е. връщане на стомашен сок в хранопровода.
Съществуващите епидемиологични данни
са условни и зависят от начина на
формулиране на въпросите в епидемиологичните
въпросници.
Например, ако се използва
като критерий "една киселинна атака
на седмица", честотата на рефлуксната
болест е между 10-22% за западните
страни и около 5% за страните от азиатския
регион.
Ако критерият е "две и повече
киселинни атаки на седмица", то тогава
честотата за западните държави е 5-6%.
Няма точни епидемиологични данни за
България, вероятно клоним повече към
европейските страни, но във всеки случай това е само върхът на айсберга,
т.е. реалната честота е значително
по-висока.
- Когато
говорим за стомашни киселини, за
заболяване ли става дума, или за безобидни
оплаквания?
- В
повечето случаи да, доколкото могат да
съществуват "безобидни" оплаквания. Зад
понятието "стомашни киселини", често
в комбинация с други оплаквания, могат
да се крият и заболявания, изискващи
продължително наблюдение и лечение и
със сериозна прогноза - като язвена болест,
малигнени заболявания на стомаха и
хранопровода, както и болести на
панкреаса и жлъчно-чернодробната
система.
- Разкажете ни повече за инфекцията с Helicobacter Pylori (HP) и връзката й със стомашните киселини.
- Вече
е прието, че има пряка връзка между
НР инфекцията, язвената болест на стомаха
и дванадесетопръстника, стомашния рак
и някои видове стомашни лимфоми.
При
рефлуксната болест, т.е. когато рефлуксът
не е асоцииран с язвена болест, няма
консенсусно становище за връзката с НР
инфекцията. Повечето публикувани
проучвания не доказват отчетлива връзка
между честотата и клиничната изява на
рефлукса и НР инфекцията. Дори в част
от случаите наличието на НР се асоциира
с по-слабо
изразени субективни оплаквания.
Т.е. в случаите на ГЕРБ, изкореняването (ерадикацията) на НР не води до
значително повлияване на рефлуксната
симптоматика. При пациентите с язвена
болест обаче, където рефлуксът е съществена
част от оплакванията, наблюдаваме
значително подобрение в тези оплаквания след препоръчителната в
тези случаи НР ерадикационна терапия.
- Какви
могат да бъдат усложненията на нелекувани
или неправилно лекувани стомашни
киселини?
- Ако
говорим само за "чистата" рефлуксна
болест, усложненията след различно дълъг
период на протичане могат да бъдат:
възпалителни промени в харанопровода - ерозии и язви, водещи до стриктури
(трайни смущения на проходимостта на
хранопровода), предракови промени и
злокачествени процеси. Понякога рефлуксът
се асоциира и с развитие на асматична
симптоматика.
- Голяма
част от българите продължават да приемат
сода за хляб, за да облекчат оплакванията
си? Какво е мнението Ви за този метод за
справяне със стомашните киселини?
- Приемането на сода е все още
традиционен метод и очевидно дава добро качество
на живот, щом толкова много хора го
използват. Единственото преимущество
на содата е почти светкавичния й ефект
и може би ниската и цена. Но наличието
на толкова медикаменти - антиацидни и
блокиращи киселинната секреция,
превръщат подобен метод в медицински
анахронизъм.
- От
телевизията ни заливат с информация
как да се справим с проблема "киселини".
Какво е мнението Ви за самолечението и
кога да се обърнем към специалист
гастроентеролог?
- Самолечението като цяло, както и в
конкретния случай при рефлуксната
болест не е препоръчително, тъй като киселините не винаги са просто
безобиден симптом. Обикновено наличието
на повече от две киселинни атаки на
седмица, нощните киселини или комбинацията
с болки в горната половина на корема е
достатъчен повод за консултация със
специалист.
- Как
се поставя диагнозата рефлукс езофагит?
- Диагнозата "рефлуксна болест" се поставя
след анализ на оплакванията на пациента,
резултатите от провежданото лечение с
антсекреторни медикаменти (блокери на
протонната помпа и Н2 блокери) - т.н.
терапевтичен тест. Това е първата
диагностична стъпка.
След анализ и
оценка на получените резултати ако е
необходимо, се прави ендоскопско
изследване на хранопровода и стомаха
или Ro изследване и в редки случаи 24-часов мониторинг на киселинния
рефлукс чрез поставяне на специална
сонда в хранопровода - рН метрия.
-А
съществува ли тест, който страдащите
от киселини могат да направят, за да
разберат дали имат рефлуксна болест?
-
Достатъчно е сами да "попълнят"
елементарен въпросник. Колко киселинни
атаки имат за седмица? Има ли връзка
между оплакванията и ритъма на хранене,
кулинарната обработка (пържено) или
вида (прекалено сладки или пикантни
) на храната? Колко време след хранене се
появяват атаките? По-чести ли са в
легнало положение? Повлияват ли се от
т.н. противоязвени средства?
Ако отговарят
положително на повечето въпроси,
консултацията с гастроентеролог е
желателна.
Съществува и специално
разработен въпросник, с който пациентите
с голяма достоверност могат да се
ориентират за наличието на рефлуксна
болест. Въпросникът може да се попълни
на сайта Nexilini.bg.
BUL-DEC10-GERD-15-WEB
Източник:
netinfo
