Аудиоархеология

В�о �оятно повечето от нас не могат да си представят живота без музика, пък и за да чуем любимия си изпълнител отдавна вече не е задължително да посетим негов концерт. Хора със слушалки на ушите могат да се срещнат на всяка крачка, това обаче не винаги е било така.

Вероятно повечето от нас не могат да си представят живота без музика, пък и за да чуем любимия си изпълнител отдавна вече не е задължително да посетим негов концерт. Хора със слушалки на ушите могат да се срещнат на всяка крачка, това обаче не винаги е било така.
Разбира се, всички са чували за родоначалника на звукозаписа - фонографа, но малцина знаят за първите опити с графично представяне на звука от средата на 19 век.

Археоакустика
Съзнателно човечеството е започнало да фиксира звукова информация на носители сравнително неотдавна. Могли ли са обаче звуковите колебания на въздуха да се съхранят върху древните предмети? С решаването на този въпрос се занимава археоакустиката.
Нейните привърженици се надяват да чуят какво се е случило да кажем в грънчарница преди 2000 години, чрез изучаване на неравностите и грапавините по повърхността на древните глинени изделия. Експериментите показват, че ако се прокара молив по стените на съд, който се върти на грънчарско колело, в резултат може да се получи отчетлив звукозапис. Но секретът е в това, че някой е трябвало да държи този молив в ръка, докато майсторът си е вършел работата. В ония времена едва ли някой би се занимавал с подобни неща.

Най-старият запис в света
Археоакустиците имат и повод за радост. Наистина, най-старият звуков запис в света е направен не от грънчар преди 2000 години, а от изобретателя Едуард-Лайън Скот де Мартенвил през 1860 г. с помощта на устройство, наречено "фоноавтограф". Този запис впрочем беше открит едва през тази година.   Belkin
Защо този запис е залежал толкова дълго време в архивите неоткрит? Отговорът е прост - Мартенвил изобщо не е мислил, че той може да бъде възпроизведен. Единственото намерение на изобретателя е било визуално да се заснемат звуковите колебания на хартия. Сега изследователите успешно пренесоха този запис в цифров формат. Той общо взето е труден за разбиране, но в него ясно се долавя изречението "Au clair de la lune, Pierrot repondit" от френска народна песен.

Първите компютърни мелодии
През 50-те години на миналото столетие едва ли някой си е мислил, че неговите потомци ще слушат музика на малки цифрови джобни устройства. Но да се принудят грамадните лампови гардероби, каквито са били тогавашните компютри, да свирят прости мелодии е било напълно възможно.
За първи път такива мелодии са записани в Манчестърския университет през 1951 г., а самият компютър се е казвал Ferranti Mark 1. Разбира се, IBM е била способна да възпроизведе музикални композиции и по-рано, но до 1951 г. никой не го е направил. На сайта на BBC можете да чуете как Ferranti Mark 1 изпълнява песните "In the mood" и "Baa baa black sheep". По сегашните мерки е направо ужасно, но за ония времена това си е било революция.

Аналогови носители на звукова информация
В качеството на носител на аудиоинформация най-дълго време просъщствува грамофонната плоча. През 80-те години грамофон имаше във всеки дом, но той не беше първия.

Звукът, възпроизвеждан във фонографа на Едисон се е записвал на специални цилиндри, покрити с восък. Восъкът естествено бързо се изтривал, затова записите издържали едва стотина възпроизвеждания. По тази причина, те били съхранявани в специални "консервни" кутии и се разпространило названието "консервирана музика". След това се появили пластмасови цилиндри. Тогава се разгоряла и първата "война на форматите за носители на данни", която в края на краищата била спечелена 29 години по-късно от трета страна - грамофонната плоча.

Грамофонната плоча е изобретена от Емил Берлинер през 1889 г. Тези плочи били по-лесни за производство, съхраняване и пренасяне, и при това звукът от тях бил по-силен от този на цилиндрите - не забравяйте, че звуковите колебания тогава се усилвали не от електронен усилвател, а от огромната фуния на грамофона. Отначало плочите били възпроизвеждани със скорост 78 оборота в минута, но с появата на виниловите плочи, които били по-качествени и с по-дълъг живот, скоростта на възпроизвеждане била свалена на 45 и 33 оборота (прословутата дългосвиреща плоча).

Източник: IDG.BG