Едит Пиаф – от уличен музикант до Карнеги Хол

Е дит Пиаф е един от символите на Франция. Тя безспорно оставя дълбока диря в музиката на 20 век.

Едит Джована Гасион е родена на 19 декември 1915 г. в квартал Белевил в покрайнините на Париж, но споменът за нейния неподражаем глас е все толкова ярък и до днес.

Певицата е кръстена на Едит Каваел - медицинска сестра, екзекутирана заради помощта, която оказва на съглашенски войници в Белгия по време на Първата световна война. И по приумица на съдбата детето също има не по-малко драматичен живот.

Тя е дъщеря на улични певица и акробат. Вероятно това е причината една легенда за изпълнителката да гласи, че е родена на тротоара на улица "Белвил" 72.

Но малката Едит не остава за дълго при своите родители. Тя е изпратена при дядо си, но там живее в недоимък. Новият дом на момичето отново се оказва временен.

Когато дядо ѝ постъпва във френската армия, той отвежда невръстното момиченце в публичния дом на майка си. Така Едит израства под грижата на проститутки.

Бъдещата певица страда и от нарушено зрение и прекарва част от детството си в пълна слепота. Но в последствие тя отново проглежда, смята се, че оздравяването на французойката се дължи на сила свише, но мнозина са скептични към тази теория.

На 7 години Пиаф поема на път с цирковата трупа на баща си. Това са и първите артистични изяви на момиченцето, които не остават незабелязани.

По-късно Едит се отделя от баща си и започва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал и Менилмонтан.

Когато е на 16 години, Едит се влюбва в Луи Дюпон, а година по-късно ражда малката Марсел. Но радостта на младата майка не трае дълго, защото дъщеря ѝ почива от минингит едва 2 годишна.

Скръбта от загубата е допълнена и от нищетата, в която Едит едва успява да събере пари за погребението на единствената си рожба.

През 1935 г. животът най-накрая подава ръка на дребничката Едит.

В нощния клуб "Le Gerny" Луи Льопле открива даровитата певица. Тогава тя получава и прозвището La Mome Piaf (Момичето врабче).

Именно той е човекът, който пръв съветва Едит да облече черна рокля, която се превръща и в нейна запазена марка.

Годината се оказва много успешна за певицата и тя записва първите си две песни.

Но съдбата лишава Едит от единствения човек, който и е подал ръка. Льопле е убит от гангстери следващата пролет.

Скоро след това Пиаф започва да работи с Реймънд Асо, който става неин любовник. По това време Едит започва да работи и с композиторката Маргерит Моно, с която в последствие си сътрудничи през целия си живот.

Пиаф продължава традиционно с изпълнението на реалистични шансони, идеализирайки живота си на улицата в песните си.

През 1940 г. Пиаф получава роля в пиесата на Жан Кокто - Le Bel Indifférent, а през 1944 г. се среща с Ив Монтан в Париж, като го включва в представленията си и му става ментор и любовница.

След края на Втората световна война славата на малкото врабче се разнася и в чужбина. Едит прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка и помага на не малко прохождащи певци.

Личният живот на Едит Пиаф е белязан от не малко драматични събития.

През 1947 г. , след множество краткотрайни флиртове, тя намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан. Но отново, след само 2 години, тя трябва да преживее загуба.

В памет на загиналия в самолетна катастрофа свой любим, тя пише "Химн на любовта", една от най-известните ѝ песни.

През април 1963 г. Едит записва последната си песен и няколко месеца по-късно умира.

Римокатолическиат архиепископ отказва да извърши погребален ритуал, заради неправдивия живот на певицата, но тя намира своя покой в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря си Марсел.

Едит Пиаф получава много малко мигове на лично щастие, но със соята неподражаема чувственост, с мощния си характерен глас, скрит в това мъничко телце, понесло толкова много скърби, тя докосва душата на поколения.

Вижте цялата история за живота на Едит Пиаф вижте във видеото от канала във Vbox7 "Портретъ".