К учетата са в състояние да се откажат от храна и да предпочетат обичта и вниманието на собственика си. Това показва, че „най-добрият приятел на човека” е наистина свързан с нас и не ни вижда само като източник на безплатна храна.
„Опитахме се да разберем какво кара кучетата да общуват с нас - храната или самата връзка с човека. Почти всички 13 кучета, които участваха в опитите, предпочитаха да получат похвала от собственика и да се откажат от храната или поне ги смятат за равноценни. Само две кучета се оказаха истински лакомници”, посочва Грегъри Бърнс от Университета „Емъри” (Emory University) в Атланта, САЩ.
Вижте как изглежда вашия двойник на четири лапи в нашата галерия
Кучетата дълго време са смятани за един вид „машини на Павлов”, главната цел на които е търсене на храна, а стопанинът им е нещо като своебразна хранилка.
Много психолози и биолози обаче смятат, че общуването с човека само по себе си, играе важна роля в живота на кучетата.
Учените проверили коя от тези хипотези е вярна като научили кучетата да отличават три различни обекта, изборът на всеки от които води до три различни последствия. Например, ако кучетата избират розова играчка, след това те получават храна. Когато взимат в устата си синя фигура на рицар, стопанинът им ги хвали за този избор. Последното нещо, което могат да изберат е зелен гребен, след което не следва нищо. Този избор се използва като индикатор, че животните разбират какво се случва, когато правят избора си.
Всички тези фигурки се поставят в ядрено-магнитен резонансен томограф, което дава възможност на учените да следят какво се случва в мозъка им по време на избора, и как тяхната нервна система реагира на „наградата” под формата на храна или похвала от стопанина. Бърнс и неговите колеги се интересуват от това какво се случва в центъра на удоволствието в кучешкия мозък - чрез сравняване на степента на активиране по време на получаването на наградата, те се опитали да разберат кое е по-ценно за домашните любимци действие.
Както се вижда от опита, всички кучета са изпитали удоволствие от похвалите на стопаните и от храната, но реакциите им и към двете се различават. Например, четири от тринайсетте кучета предпочели да изслушат похвалите на стопаните си, а не да ядат храната, която се отразява в рисунъка на мозъчната им дейност. Още седем от кучетата са показали еднаква реакция и към едното, и към другото. Само две кучета показали по-висока мозъчна активност към храната, отколкото към човешкото внимание.
Нещо подобно се наблюдавало и при другия експеримент, в който кучетата трябвало да изберат стопанина или купичката с храна. Експерименталните резултати са били разпределени по същия начин - четири кучета предпочитали да отидат при стопанина си в 80-90% от случаите, повечето от кучетата се колебали между съда и стопанина, и само двама от лакомниците избрали само храната.
„Този експеримент показва, че похвалите и социалното признание са важни неща за кучета. Те вероятно се чувстват по същия начин, както и ние, когато ни хвалят. Кучетата са по принцип хиперсоциални животни и включването им в човешката екосистема ги прави уникален пример за създаването и поддържането на междувидовите социални отношения”, подчертава Бърнс.
