-
Постепенно това равнодушие към суетата се превърна в разговор със самотата – една дълга редица от пейзажи без хора („за мащаб“) – ритуално нарушение на канона – пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни брегове с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един пренаселен свят.
Георги Димитров / Vesti.bg