Още по темата

Премиерът Бойко Борисов получи Документ за размисъл за задълбочаване на икономическия и валутния съюз до 2025 г. от заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за еврото, социалния диалог, финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Валдис Домбровскис.

ЕК: България има прекомерни икономически дисбаланси

Меркел има идея, която ще разбие Европа

Защо Герджиков иска да ни вкара в еврозоната

Той е в България за участие в конференция за представяне на специфичните за страната ни препоръки в рамките на Европейския семестър 2017.

„В документа се представят различни идеи, чиято цел е да допринесат за изграждането на споделена визия за еврото, както и конкретни стъпки за нейното постигане“, посочи Домбровскис.

Двамата с Борисов обсъдиха напредъка по реформите, които страната ни провежда във финансовия сектор, пазара на труда, социалните политики, образованието и здравеопазването. Заместник-председателят на ЕК отбеляза стриктното изпълнение от страна на България на Пакта за стабилност и растеж, както и ръста на българската икономика, който е над средното ниво за Европейския съюз. По думите му, основно предизвикателство за приемането на страната ни в еврозоната е преодоляването на макроикономическите дисбаланси.

Министър-председателят Бойко Борисов пък посочи, че разрешаването на този проблем остава сред ключовите приоритети на правителството. В резултат на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното за еврозоната и ЕС, изтъкна Борисов.

Той отчете също, че благодарение на добрата работа на приходните агенции и категоричната борба с контрабандата, бюджетът трупа излишъци, като според прогнозните данни за месец май те ще надхвърлят 1,6 млрд. лева.

„България трябва да влезе в еврозоната по-скоро”, заяви от своя страна финансовият министър Владислав Горанов. Според него страната ни само може да спечели, ако това се случи. Самият Горанов си написа отличен за изпълнението на критериите за влизане в еврозоната. 

„Водим постоянни консултации с нашите партньори от еврозоната“, отбелязва Горанов и подчерта, че България отговаря на формалните критерии, с изключение на показателя за сближаването.

„За съжаление сме далеч под равнището от 70 % от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута”, посочи Горанов, но добави, че разширяването на еврозоната е и политически процес в противовес на предизвикателствата, идващи от Азия, Русия и Латинска Америка.

„Ще кандидатстваме, когато разберем, че сме готови и че молбата ни няма да бъде отхвърлена“, подчерта Горанов.

Документът, връчен днес на Борисов, съдържа основните насоки за развитието на еврозоната.

Според него Европейският икономически и паричен съюз все още изостава в три направления. Първо, той все още не е в състояние да премахне в достатъчна степен социалните и икономическите различия в държавите членки от еврозоната и между тях, които се появиха в резултат от кризата.

Второ, тези центробежни сили имат голяма политическа цена. Ако не съумеем да ги преодолеем, те са в състояние да отслабят подкрепата на гражданите за еврото и да доведат до различно възприемане на предизвикателствата, вместо до консенсус относно определена визия за бъдещето. И накрая, макар ИПС да е по-стабилен, той все още не е изцяло устойчив на сътресения.

За да се преодолеят тези проблеми се предлага създаване на финансов, банков и капиталов съюз. Както и емитирането на общи еврооблигации, наречени „сигурен европейски актив”.

Целта е еврозоната да започне да се конкурира на международните пазари на дълг с американските съкровищни бонове и съответно да се засили ролята на еврото като глобална валута.