В Испания се трудят над 1200
българи, заети в селското стопанство.
В Германия фирмата Мак
Доналдс е наела 131 българи, 38 са наети като домашни помощници,
13 - на работа в хотелиерството и ресторантьорството, 3 - като
медицински кадри и др.
По неофициални данни няколко десетки хиляди българи,
включително и студенти, се трудят на пазара в ЕС. За тях обаче
няма официална статистика дали работят на черния пазар, дали са
на непълно работно време и дали имат трудови договори.
Работникът, гражданин на държава-членка на ЕС, разполага
както с правото на свободно движение на територията на Съюза с
цел търсене на работа, така и с това да се труди като наето или
самостоятелно заето лице в друга държава-членка, коментираха за БТА експерти по трудово право.
Българинът, който се труди на територията на страна-членка
на ЕС упражнява своите права при същите условия, които се
прилагат на гражданите на съответната държава. Могат да бъдат
предвидени обаче и временни изключения на този принцип.
Към днешна дата български граждани - работници или
студенти - желаещи да работят на непълно работно време -
могат
да се трудят с равни права и без разрешение за работа
(т.е.,
правата им съвпадат с тези на останалите граждани на Съюза) в
следните страни: Кипър, Италия, Чехия, Дания, Естония,
Финландия, Испания, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша,
Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Швеция.
Правото на работа на български граждани е ограничено до 31
декември 2013 г. в Австрия, Ирландия, Белгия, Люксембург,
Обединеното кралство, Франция, Малта, Германия и Нидерландия.
Важно е да се отбележи, че ограниченията, които са наложени от
държавите-членки от втората група, се отнасят единствено до
достъпа на българи до трудовия им пазар и не афектират
останалите права, признати на всички граждани на ЕС.
Ситуацията на професионално активния български гражданин,
който иска да работи в ЕС, може да бъде квалифицирана като
"хибридна": от една страна той е гражданин на ЕС и от това му
качество произтичат серия от права, сред които и предимството
пред граждани на трети страни.
От друга страна, правото му
свободно да избира мястото на територията на ЕС, на което да се
труди, може да бъде значително ограничено именно поради
причината, че в някои държави продължават да се прилагат
временни рестриктивни мерки.
Едно наскоро произнесено решение на Съда на ЕС, от 21 юни
2012 г.,
по преюдициално запитване на Административния съд на
Виена (С-15/11), поставя именно въпроса за статута на българския
работник в държава, прилагаща преходни рестриктивни мерки.
В спора по главното производство пред австрийския съд е бил поставен въпрос за статута на български студент в Австрия,
желаещ да упражнява по време на своето обучение и трудова
дейност.
Този съд е сезиран с жалба на австрийски работодател,
на когото въз основа на местния закон за трудовата заетост на
чужденците е отказано по административен път издаването на
разрешение за наемане на работа на непълно работно време на
българския студент.
Разглежданият казус от Съда на ЕС е следният:
австрийският работодател г-н Зомер иска да бъде издадено
разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент
в Австрия, който повече от една година пребивава там, за да го
наеме като шофьор на непълно работно време за 10 часа седмично
и с възнаграждение от 349 EUR месечно.
Студентът трябва да
извършва нощни доставки във Виена.
Компетентната държавна администрация във Виена отхвърля
това искане с мотивите, че максимално допустимият брой
чуждестранни работници, определен на 66 хил. за федерална
провинция Виена, вече е превишен допълнително със 17 757
чуждестранни работници.
Г-н Зомер подава жалба срещу това решение, а
впоследствие Съдът на Европейския съюз (СЕС) излиза със
заключението, че с оглед на момента на настъпване на фактите по
главното производство - условията за достъп до пазара на труда
на българските студенти - не могат да бъдат по-ограничителни от
тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО на Съвета от
13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани
на трети страни с цел образование, ученически обмен,
безвъзмездно обучение или доброволческа дейност. Така СЕС определя, че
българските студенти
разполагат във всички държави-членки с привилегирован статут
спрямо гражданите на трети държави,
независимо от факта дали
съществуват ограничителни мерки за достъп до пазара на труда на
дадената държава спрямо български граждани.
Тъй като Австрия е
била длъжна да се съобрази с Директива 2004/114/ЕО, но не го е
направила, правата и на българските студенти също са нарушени,
защото същите трябва при всички случаи да бъдат по-развити от
тези, признати на граждани на трети страни.
След като СЕС се произнася по този казус - Австрия ще
трябва да промени вътрешното си законодателство, но това се
отнася само за тази държава-членка.
Според експерти всяка държава решава подобни казуси
съгласно националното си право, но същото не трябва да се
противопоставя на изискванията на правото на ЕС.
В този смисъл,
решението на СЕС се прилага непряко и на други държави-членки,
доколкото те не са предвидили за българските студенти режим
по-привилегирован от този за лица от трети страни.
Разгледаното решение е ясен пример за сложността на
правния статут на българския гражданин, работник в ЕС, който в
някои държави членки разполага с правата, признати на
"обикновения" европейски работник, а в други - с по-ограничени
от тези права, които обаче трябва да са по-развити от тези на
гражданите на трети страни.
