Да запазим съществуващата организация, която ще ни бъде, надявам се, много полезна при изработването на нов Изборен кодекс. Това каза премиерът Пламен Орешарски на последното заседание на Изборния борд.
Орешарски апелира да се обмисли възможността да се продължи работа по начина, по който Изборният борд е работил досега. Премиерът подчерта, че препоръките, които са извели на заседанията през отминалите месеци са доста впечатляващи и в голяма степен могат да бъдат добър ориентир и в усилията за подобряване на изборните правила.
Министър-председателят предложи участниците в борда да обсъдят възможността да се запази тази институционална рамка.
Той посочи, че има вече установена традиция и добра практика да се събира изборният борд.
Орешарски мисли, че е доста рисково, "ако започнем да правим нови организационни форми".
Михаил Константинов попита дали ще се пише нов кодекс или ще се поправи старият. Той припомни, че над 90% от сегашния кодекс е в технически процедури. Константинов припомни предложението си за германската изборна система, която да се обсъди. По думите му, германската система половината от депутатите се избирали по мажоритарен принцип. В същото време сумарният брой депутати, който всяка партия получава, бил строго пропорционален на броя на подадените гласове.
Според него няма нужда да се пише изцяло нов Изборен кодекс, тъй като парламентарните избори са една четвърт от всички избори, които се провеждат.
Проф. Димитър Димитров смята, че може би си заслужава да се обсъди
да се гласува със задължителна преференция -
тоест да се гласува за партия, само ако се гласува за кандидат от листата на тази партия.
Проф. Емилия Друмева посочи, че една изборна система трябва да изпълни три функции - представителност, селекция на управляващите, тя като концепция, провеждане и резултати, да е призната от обществото. За последното тя каза, че само тогава управляващите, които са излъчени, управляват легитимно. Според нея каквато и да е изборната система, предложенията и препоръките, които се направили в резултат на работата на борда са валидни, независимо каква изборна система ще предпочетем.
Бих искала да не заблуждаваме хората,
че сега, когато всички експерти се втурнем да пишем новия, поредния Изборен кодекс, това ще реши проблема с отдръпването на мафията от публичния живот, каза Антоанета Цонева. Тя посочи, че и днешното заседание и временната комисия за Изборния кодекс протичат в среда, в която има силно обществено очакване, насочено към промяна на изборните правила.
"Проблемът стои и в самата политическа култура. Не трябва да се заблуждават българските граждани, че ние ще намерим златния ключ към преобразяването на политическата култура през поправката на ИК", посочи тя.
"Политическата система е дълбоко корумпирана, силно прогнила и много зависима от олигархичен елит и от мафиотизирани структури. Тези структури няма да се оттеглят от влиянието си върху нея, ако ние въведем една или друга избирателна система или направим нещо конкретно с ИК. Други механизми и друго противопоставяне изисква влиянието на мафията върху политическия живот", каза тя.
Цонева е притеснена, че хората, които протестират, смятат, че като се приеме един ИК и се отиде на избори, изведнъж политическият елит няма да изглежда така, както е в момента. Системата няма как да се обнови в един такт в такива мащаби, че да предизвика удовлетворение. Тя посочи, че състоянието на системата е засегнато и в още два акта - правилникът на НС и Закон за политическите партии. Цонева смята, че това, че хората са навън, е функция на прекъснатата връзка между политическите представители и гражданите.
Тя цитира и доклада на ПАСЕ за наблюдение на изборите, в който една от най-тежките констатации, според нея е, че медийната среда в България е силно повлияна от икономически и политически интереси и собствеността се намира основно в ръцете на олигархията. Докато изборите се провеждат в среда, в която няма възможност за равнопоставен достъп и предизвикване на дебат, който действително да информира гражданите, няма как да говорим за честни и свободни избори, каза тя.
Зам.-председателят на парламента Мая Манолова покани членовете на Изборния борд да участват в заседанието на Комисията по гражданско общество
утре в Народното събрание, като отбеляза, че е важно да се включат хората с експертиза и опит в наблюдението на изборите.
