Според проучванията страховете от кризата нарастват изключително бързо. Само за 4 месеца спадат наполовина онези, които са смятали, че отражението й у нас ще е умерено, за сметка на определящите го като "силно".
Има огромен глад за информация. Хората искат да се говори: какво да очакват за работните места и заплатите, накъде ще вървят цените, какво ще стане със спестяванията, кредитите. Онази партия, която успее да предложи най-ясни, разбираеми и приемливи решения - за изхода от кризата, за борбата с корупцията и злоупотребите с еврофондовете, ще вземе категоричен превес в изборната борба.
В обществото има нагласи както за залагане на познатото и сигурното, така и за търсене на нови лица и решения. С нарастването на страховете привърженици на втората теза се увеличават, но битката на този терен тепърва предстои. Тук изграждането на образа на можещия, компетентния, на знаещия как да се справи с положението е от ключово значение.
Изследванията на "Алфа рисърч" показват, че към момента степента на интерес към предстоящите избори е умерен.
Около 30% биха гласували на евроизборите и около 50% на националните.
Според Боряна Димитрова има обективни предпоставки, които намаляват тежестта на купуването на гласове в национални избори. Много по-лесно и икономически изгодно е да "напазаруваш" 500-1000 гласа и да излъчиш кмет в малка община, отколкото 12 -14 хил. гласа, необходими за депутатски мандат.
Същевременно обаче на различни места вече се активизират политически брокери, които предлагат 2, 3 или 5 хиляди гласа и в зависимост от офертите са готови да ги предоставят на различни партии.
В отговор на въпроса "Как създаването на оста СДС - ДСБ пренарежда политическата картина?" Боряна Димитрова казва:
"Тази "ос" е само на няколко дни, а вече десетки сценарии за пренареждане бяха направени - от пълна промяна, до пълно фиаско. За да не ги умножавам безцелно, бих искала да обърна въпроса - каква е ситуацията, в която се появява новата коалиция? Три неща си струва тук да бъдат отбелязани и "държани под око" в близките месеци:
Първо, основният субект в дясно,
ГЕРБ, е в състояние на макар и лек, но постоянен спад.
Неговите избиратели са изключително пъстри и разнородни. Те са променяли вота си неведнъж, преминали са през ОДС, НДСВ, някои през СДС/ДСБ и "Атака" и в зависимост от обстоятелствата, а и от поведението на лидера могат отново да го сменят. Мобилизацията им за гласуване е слаба особено по отношение на евроизборите.
Първите проучвания сочат, че на този вот дистанцията ГЕРБ - БСП се очертава по-малка, отколкото на националните.
При цялата условност на сегашните прогнози към момента ГЕРБ би взел 30-35% от действителните гласове за парламент. Това поставя изключително трудната задача пред дясната или десните коалиции да прибавят още 15% действителни гласове, за да сформират правителство.
Преливането на гласове между ГЕРБ и десните, което макар и ограничено съществува, не помага за постигането на общ управленски проект, защото не увеличава общия потенциал.
Десните ще трябва да се обърнат към нови групи, които не са гласували през последните години.
Ще припомня само, че когато в България е бил налице силен вот антистатуквото, той винаги се е опирал мощно на младото и средното поколение. Тъкмо сред тях обаче делът на негласуващите продължава да бъде най-висок.
Второ,
коалицията СДС - ДСБ може да разчита на около 8% от действителните гласове
според проучването на "Алфа рисърч", което течеше на терен в момента на нейното обявяване, поради това не отчита напълно ефекта от сформирането й.
В същото проучване обаче два пъти и половина повече анкетирани, самоопределящи се като хора с десни възгледи, но неподкрепящи ГЕРБ, се обявяват за обединение на десните партии.
На тази база може да се приеме, че 13-15% от гласувалите е таван, който може да бъде постигнат, но при сериозни усилия и единодействие на новата коалиция.
И отново подчертавам - при отваряне към нови социални групи. Ако ГЕРБ и десните действат като скачени съдове, шансовете за мнозинство намаляват. И обратното.
Тук, разбира се, влияние ще оказва и подкрепата за НДСВ и Движение "Напред". Като профил техните избиратели частично се покриват с десните и предпочитаният от тях вариант за управление след изборите също е дясноцентристка коалиция.
И, трето, досегашната слабост на традиционната десница дава тласък за
отливане на най-радикалните опозиционни настроения към "Атака",
която не само бележи ръст през последните месеци (докъм 8%), но притежава и много мобилизиран електорат, а по всяка вероятност и допълнителен скрит вот.
Колебливите послания вдясно от типа, че "европейската народна партия е против сътрудничеството с националистически формации", са твърде слаби като аргументация и ако не бъдат поставени по-ясни разграничителни линии, дясното може да се окаже силно притиснато от партията на Сидеров.
През последната година, когато се разразиха и най-големите скандали, подкрепата за БСП е спаднала с около една четвърт. Въпреки това благодарение на твърдия си електорат от възрастни хора и живеещите в селата тя запазва по-висока подкрепа от правителството.
По отношение на посланията
БСП реагира твърде гъвкаво.
Като не успя да разшири влиянието си върху средните слоеве, тя смени линията на говорене и това забави сериозната електорална ерозия от средата на миналата година. По-левите от БСП партии и течения служат по-скоро за натиск към по-голяма преразпределителна роля на държавата.
Във всички случаи БСП не е лесен противник - електоралната база, лоялността, способността за мобилизация не могат да бъдат пренебрегнати. Консолидацията вляво е силен пример как за да има силна политическа алтернатива, от която България наистина се нуждае, е необходима и консолидация вдясно", посочва Боряна Димитрова в интервюто за в. „Дневник".
