Всеки трети би гласувал по интернет

Г�с �суването по интернет става все по-приемливо за българите - 35% от тях биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон.

Това показват резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ в 86 населени места из страната.

29% от анкетираните, макар и да не са против гласуване по интернет, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет. Една четвърт от участвалите в изследването заявяват, че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват по интернет.

Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено. Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове.

Привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите одобряват интернет-вота.

54% от интервюираните одобряват предложението в проекта за Изборен кодекс на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път.

Едва 19% са против, а 27% не могат да преценят. Близо

две трети от българите изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани -

предимно от хораот 50 до 59 години, такива със средно образование, жители на малките градове и от политически апатични българи.

Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, и негласуващите. Жителите на столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация.

Според 31% от интервюираните тайната на вота не е защитена:

подобно опасение изказват по-често хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, тези с основно образование, ромите и негласуващите.

17% от интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуванеима сред най-младите - до 29 години, сред столичаните, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.

Между 3% и 5%, посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Малко по-висок -- 7%, е делът на онези, които трудно се ориентират в интегралната бюлетина.

Основен проблем на изборния процес у нас, според интервюираните е купуването на гласове, втори по значимост  - "изборният туризъм", посочен от 9% от интервюираните, а при предложени варианти за отговор - 49%.

За последните три години делът на готовите да гласуват срещу заплащане нараства четири пъти - от 4% на 17%.

83% твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Този дял обаче е с 13% по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос през 2008 г.

61% от гражданите обаче твърдят, че знаят към кои институции да се обърнат в случай, че станат свидетели на изборни нарушения. С най-голямо одобрение - от 71% от запитаните, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори - право да гласуват да имат само гражданите, живели не по-малко от 12 месеца в съответната община.

55% от интервюираните през октомври 2010 г. одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските съвети - когато общински съветник напусне групата си, да не може да преминава в друга или да стане независим.

51% от интервюираните предпочитат данни от социологически проучвания да не се огласяват в деня за размисъл.