Това са част от констатациите за България в годишния доклад за състоянието на човешките права по света през 2010 г. на Държавният департамент на САЩ.
В доклада се изказват сериозни безпокойства за натиска над журналисти и сплашването им, както и за сигналите за дискриминация на религиозни малцинства и за корупция и
тежки условия в местата за лишаване от свобода.
По отношение на корупцията и прозрачността сред управляващите се отбелязва, че въпреки нарасналите усилия да се търси отговорност от държавни служители, корупцията продължава да е проблем и в трите власти.
Законът предвижда присъди за корупция на официални лица. Правителството обаче не прилага закона ефективно и често пъти официални лица се замесват в корупционни практики безнаказано.
Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на държавни средства и нарушения по договори за държавни поръчки.
Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища, пише в документа.
Неправителствени организации съобщават, че в изпълнителната и съдебната власт корумпирани служители често биват уволнявани, оказва им се натиск да напуснат или най-често биват преназначени, вместо да бъдат съдени по обвинения в корупция.
В доклада се отбелязва, че "твърде формалният подход към процедурите от страна на съдебната система затруднява ефективното съдебно преследване в дела за организирана престъпност и корупция от висок ранг". Други отбелязани в доклада проблеми включват
насилието над жени и деца, двоен стандарт при образованието на ромски деца,
което е на по-ниско ниво спрямо това на останалите, тежките условия в управляваните от държавата домове на изоставени деца и сираци, трафика на хора и дискриминацията над хора с увреждания, роми, други представители на малцинствени групи и лесбийки, гейове, бисексуални и травестити.
При злоупотребата със сила от страна на полицията се отбелязват оплаквания на правозащитни организации, че не се извършват подходящи медицински изследвания при разследванията на подобни злоупотреби и че властите рядко наказват замесените в тях полицаи. В доклада се казва, че
затворите и другите места за лишаване от свобода в България като цяло не отговарят на международните норми.
В повечето затвори има неподходящи санитарни условия и недостатъчно отопление и вентилация. Пренаселването продължава да е сериозен проблем, специално в местата за досъдебно задържане под стража.
През изминалата година е имало 9379 затворници в 13-те затвора в страната, чийто общ капацитет е за 8740 души. Дневната хранителна дажба е 3,20 лв. Неправителствени организации са получили оплаквания от количеството и качеството на храната.
В доклада се отбелязва, че българските власти държат чуждестранни затворници с дълги присъди в отделен затвор в София, за да им осигурят по-лесен достъп до консулски услуги.
Затворническите власти са признали, че имат трудности да поставят диагнози и назначат лечения на нарастващия брой наркозависими затворници и да ограничат достъпа им до наркотици. Според администрацията на затворите наркозависими са около 1100 затворници, или близо 12% от общия брой.
Безнаказаността продължава да е проблем
Неправителствени организации твърдят, че военни съдии, които отговарят за всички дела на въоръжените сили и вътрешното министрество, са уязвими спрямо външно влияние, тъй като министърът на отбраната има правомощията да утвърди назначенията им, както и да ги повишава или понижава в длъжност.
Няма обаче конкретни сигнали за подобен натиск през изминалата година.
В доклада се отбелязва, че към ноември м.г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е издал 60 решения за 89 нарушения на Европейската конвенция на човешките права от страна на България.
ЕСПЧ е наредил на България да плати общо 980 148 евро за обезщетения и съдебни разноски. Правителството на България стриктно се е съобразило с решенията на ЕСПЧ, отбелязва се в доклада на Държавния департамент.
По отношение на свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче
сигнали, че лица с политически и икономически интереси сплашват журналисти
Неправителствени организации сигнализират, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки за представянето им в положителна светлина.
В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост, се отбелязва в доклада.
Обикновено съдилищата тълкуват закона по начин, който облагодетелства свободата на словото на журналистите. Много дела за клевета са породени от медийни отразявания на корупция или лошо управление. Най-често тъжители са правителствени представители и други лица на обществена длъжност, се отбелязва в доклада.
По отношение на изборите и политическото участие се отбелязва, че според изборни наблюдатели между 10 и 16 процента от гласовете на изборите за Европейски парламент са били купени или манипулирани, включително чрез придвижване на гласоподаватели с автобуси в различни избирателни райони, което значително е повлияло на резултатите заради ниската избирателна активност.
Към юли м.г. властите са изправили пред съда 158 души за изборни нарушения, а съдилищата са осъдили 97 от тях.
Източник: БТА
Последвайте ни
