Ку упция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и проблеми, свързани с
употреба на сила и лошо отношение от полицията към задържани
лица и представители на малцинства.
Това са част от констатациите за България в годишния доклад за
състоянието на човешките права по света през 2010 г. на Държавният департамент на САЩ.
В доклада се изказват сериозни
безпокойства за натиска над журналисти и сплашването им,
както и за сигналите за дискриминация на религиозни малцинства и за
корупция и
тежки условия в
местата за лишаване от свобода.
По отношение на корупцията и прозрачността сред
управляващите се отбелязва, че въпреки нарасналите усилия да се
търси отговорност от държавни служители, корупцията продължава
да е проблем и в трите власти.
Законът предвижда присъди за
корупция на официални лица. Правителството обаче не прилага
закона ефективно и често пъти официални лица се замесват в
корупционни практики безнаказано.
Корупционните практики
включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за
присвояване на държавни средства и нарушения по договори за
държавни поръчки.
Продължава да съществува корупция по високите
нива на граждански и административни съдилища, пише в документа.
Неправителствени
организации съобщават, че в изпълнителната и съдебната власт
корумпирани служители често биват уволнявани, оказва им се
натиск да напуснат или най-често биват преназначени, вместо да
бъдат съдени по обвинения в корупция.
В доклада се отбелязва, че
"твърде формалният подход към процедурите от страна на
съдебната система затруднява ефективното съдебно преследване в
дела за организирана престъпност и корупция от висок ранг". Други отбелязани в доклада проблеми включват
насилието над
жени и деца, двоен стандарт при образованието на ромски деца,
което е на по-ниско ниво спрямо това на останалите, тежките
условия в управляваните от държавата домове на изоставени деца и
сираци, трафика на хора и дискриминацията над хора с
увреждания, роми, други представители на малцинствени групи и
лесбийки, гейове, бисексуални и травестити.
При злоупотребата със сила от страна на полицията се
отбелязват оплаквания на правозащитни организации, че не се
извършват подходящи медицински изследвания при разследванията на
подобни злоупотреби и че властите рядко наказват замесените в
тях полицаи. В доклада се казва, че
затворите и другите места за лишаване
от свобода в България като цяло не отговарят на международните
норми.
В повечето затвори има неподходящи санитарни условия и
недостатъчно отопление и вентилация. Пренаселването продължава
да е сериозен проблем, специално в местата за досъдебно
задържане под стража.
През изминалата година е имало 9379
затворници в 13-те затвора в страната, чийто общ капацитет е за
8740 души. Дневната хранителна дажба е 3,20 лв. Неправителствени
организации са получили оплаквания от количеството и качеството
на храната.
В доклада се отбелязва, че българските власти държат
чуждестранни затворници с дълги присъди в отделен затвор в
София, за да им осигурят по-лесен достъп до консулски услуги.
Затворническите власти са признали, че имат трудности да
поставят диагнози и назначат лечения на нарастващия брой
наркозависими затворници и да ограничат достъпа им до наркотици.
Според администрацията на затворите наркозависими са около 1100
затворници, или близо 12% от общия брой.
Безнаказаността продължава да е проблем
Неправителствени
организации твърдят, че военни съдии, които отговарят за всички
дела на въоръжените сили и вътрешното министрество, са уязвими
спрямо външно влияние, тъй като министърът на отбраната има
правомощията да утвърди назначенията им, както и да ги повишава
или понижава в длъжност.
Няма обаче конкретни сигнали за подобен
натиск през изминалата година.
В доклада се отбелязва, че към ноември м.г. Европейският съд
за правата на човека (ЕСПЧ) е издал 60 решения за 89 нарушения
на Европейската конвенция на човешките права от страна на
България.
ЕСПЧ е наредил на България да плати общо 980 148 евро
за обезщетения и съдебни разноски.
Правителството на България стриктно се е съобразило с
решенията на ЕСПЧ, отбелязва се в доклада на Държавния
департамент.
По отношение на свободата на словото и на печата се
отбелязва, че българското законодателство гарантира тези
свободи. Има обаче
сигнали, че лица с политически и икономически
интереси сплашват журналисти
Неправителствени организации
сигнализират, че журналисти практикуват автоцензура или вземат
пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни
групировки за представянето им в положителна светлина.
В много
случаи не може да се идентифицират истинските собственици на
някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното
събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който
цели да наложи прозрачност в медийната собственост, се отбелязва
в доклада.
Обикновено съдилищата тълкуват
закона по начин, който облагодетелства свободата на словото на
журналистите. Много дела за клевета са породени от медийни
отразявания на корупция или лошо управление. Най-често тъжители
са правителствени представители и други лица на обществена
длъжност, се отбелязва в доклада.
По отношение на изборите и политическото участие се
отбелязва, че според изборни наблюдатели между 10 и 16 процента
от гласовете на изборите за Европейски парламент са били купени
или манипулирани, включително чрез придвижване на
гласоподаватели с автобуси в различни избирателни райони, което
значително е повлияло на резултатите заради ниската избирателна
активност.
Към юли м.г. властите са изправили пред съда 158 души
за изборни нарушения, а съдилищата са осъдили 97 от тях.
Източник:
БГНЕС
