Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики.
Празникът е познато още като Антоновден и на него празнуват всички, кръстени на светеца с имена Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.
Св. Антоний се родил около 251 г. в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Те обаче починали още когато бил на 20 години, като му завещали богатството си и грижа за по-малката му сестра.
След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), Антоний раздал своето имущество, поверил сестра си на девически дом и се отдал на вродената си склонност към подвижнически живот.
Св. Антоний е един от първообразите на монашеския живот
Усамотил се от света, той дълго време се борил с изкушенията на плътта и демоните.
Юношата засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по цели дни, убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".
Според житиеписеца му Атанасий Александрийски на 35 години Антоний преминал от другата страна на река Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане.
На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му.
След 12-годишен подвиг Антоний постигнал душевен мир
и станал "старец" - авва, отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири и отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.
Св. Антоний бил удостоен и с дара на чудотворството и на прозорливостта. Той лекувал болни и прогонвал бесове, като карал изцерените да въздават благодарност не на него, а на Бога.
На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на еретичното арианско учение и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".
На следващата година светецът починал, като бил погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народната традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за "белята", за "лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи.
Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Поздравете вашите именници с картичка от Vcards.bg!
