61% от българите: Стандартът ни се влошава

Общо 61% от българите заявяват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил.

Това сочи национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 5 до 12 март сред 1214 души.

Едва 5% са онези, които твърдят, че живеят по-добре - това са главно жителите на София и висшисти.

Най-засегнати са хората на възраст 50-59 години - 70% от тях твърдят, че живеят по-зле, като това са нискообразованите, жителите на селата, безработните.

Негативните промени засягат и почти всички обществени прослойки - това показва високият дял на определящите, че живеят по-зле, коментират социолозите. Те отчитат, че

за голяма част от анкетираните страховете от кризата вече са реалност

Според данни на НЦИОМ от март миналата година най-големите опасения са се отнасяли до евентуална невъзможност за посрещане на битовите разходи - за парно, за ток. Това са заявили тогава 57%.

Днес 56% отговарят, че имат реални затруднения при плащането на тези сметки. Общо

51% от българите преди година са се притеснявали, че няма да могат да си купуват обичайните вещи за лична употреба. Днес 55% твърдят, че реално се ограничават от стоки от първа необходимост.

Временната безработица преди година е била основен страх за 38%, а 36% са се опасявали, че може да останат трайно безработни. Днес 13% казват, че временно са без работа (най-често това са хора на възраст между 30 и 39 години), а

16% определят себе си като трайно безработни и не виждат перспектива

за скорошно решаване на проблема - предимно най-младите и хората в предпенсионна възраст.

Преди година 22% са се страхували, че в условията на криза няма да могат да изплащат кредитните си вноски, а сега всеки пети от българите твърди, че среща трудности да погасява кредитните си задължения.

Най-големи затруднения по обслужването на своите кредити изпитват хората на възраст между 30 и 59 години, работниците и заетите в частния бизнес.

Данните показват, че една трета са оптимисти за жизнения си стандарт през следващите няколко години. Това по-често са млади хора на възраст до 39 години, предимно жители на малките градове и безработни.

Според социолозите, оптимизмът на тези хора едва ли се отнася до реално повишаване на стандарта, а по-скоро става дума за овладяване на тенденцията към обедняване на тези прослойки.

Всеки четвърти българин очаква занапред положението му да се влошава

Подобна перспектива виждат пред себе си най-често възрастните хора, но и една трета от заетите в частния бизнес.

Най-висок е делът на хората, които не очакват промяна за себе си в обозримо бъдеще. Близо 60% от тях съобщават, че положението им се е влошило през последната година и очевидно техните мечти са доста скромни - да предотвратят по-нататъшното си обедняване, коментират от НЦИОМ.

Реалността на кризата прави хората по-прагматични и те очакват бързи и ефективни мерки от страна на кабинета, констатират социолозите.

Те отчитат, че надеждите на българите са насочени към управляващите и затова и по-радикалните политически формации като РЗС и отчасти "Атака" постепенно губят от своята привлекателност.