М алко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца, сочат данни от проучване на Националния статистически институт.
Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната, съобщиха от НСИ, цитирани от DarikNews.bg.
Тревожно: След 10 години 7% от българите ще са над 80 години
Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.
Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 хил., след което започва да намалява, за да достигне 1 295 хил. жени на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22.5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 г. до 1.58 през 2021 година. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1.5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията на населението у нас, позволява да се направи оценка на зависимостта между раждаемостта и основните демографски, етнокултурни и социално-икономически характеристики на жените. За целите на изследването на раждаемостта в този материал е използван показателят среден брой живородени деца.
Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%).
По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените.
Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
Към 7 септември 2021 г. средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този показател е по-висок в селата (1.75), отколкото в градовете (1.37).
