Това се разбрало от изявление на началника на кабинета на премиера Румяна Бъчварова. Тя обясни, че според закона за Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) решенията се вземат с консенсус, а "Атака" е поставила ултиматуми и на практика е бойкотирала всяко съгласие.
Ултиматумът на "Атака" към КСНС бил за приемане на законодателен пакет, който връща смъртно наказание и въвежда мерки за справяне с циганската престъпност.
Досега се смяташе, че ГЕРБ е най-малкото зло. Но вече не е така, коментира "Сега". Напрежението след събитията в Катуница постави партии и политици в неочаквана ситуация, предварително начертани мероприятия и пиар стратегии следваше да претърпят промяна.
В ключовата ситуация нито премиерът Бойко Борисов се отказа от традиционното ленторязане, нито вътрешният министър Цветан Цветанов се обезпокои особено. Те предпочитат да правят кампания, вместо да ръководят държавата.
Досега управляващите се крепяха на обществената теза "с БСП е по-зле". Но надменният непукизъм на ГЕРБ, примесен с откровена на моменти тъпота, в условията на боксове, мотики, бомбички и белезници я подкопава.
Едва ли някой е предполагал, че "народопсихологът" Бойко ще е тъй безчувствен и неадекватен точно в такъв момент. Нелепото поведение на ГЕРБ измества въпроса от вините на самата БСП за днешната ситуация", пише "Сега".
"В Катуница имаше локално феодално въстание", е оценката на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, бивш министър.
В интервю за "Класа" той посочва: "Познавайки българския политически живот, мисля, че станалото в това село няма да бъде начало на нещо друго, т.е. няма едно локално феодално въстание да прерасне в национално.
Ще се случи това, което все пак е решено на Консултативния съвет по национална сигурност и беше съобщено: да бъдат прогонени всички местни феодали, които имат необяснимо богатство, поне от гледна точка на декларираните си легални доходи, за които са платили данъци. Тяхното осветяване и поставянето им там, където им е мястото, би било реално решаване на проблема.
Ако това не се случи, значи Катуница наистина ще остане само един епизод. По-дребните епизоди не влизат в историята".
Опитите конфликтът в Катуница да бъде етнизиран са престъпление към гражданския мир в България, твърди бившият вътрешен министър Румен Петков. В интервю в "Новинар" той отбелязва: Интелигентните българи си дават сметка кой се опитва цинично да ползва ситуацията в своя изгода.
Що за безумие е да се говори за "циганска престъпност". Та нима няма българска такава, или може би няма арменска, еврейска и т.н. Да насаждаш омраза е недопустимо в едно уважаващо себе си общество. Анализите сочат, че 50 на сто от т.нар. протестиращи нито знаят защо демонстрират, нито са във възрастова група, която може адекватно да обясни протеста си. Та това са деца между 12 и 18 години! Това означава, че ценностната система на българина, която преди над 20 години беше срината, не е реанимирана с нищо ново."
Проблемът на ромите е един - безработицата, нищо друго, твърди ромската поетеса Сали Ибрахим. В интервю за "Стандарт" тя казва, че ако те имат работа, ще останат някакви единици, които законът моментално ще озапти.
"Непрекъснато приказват, че има целеви субсидии за ромите, но това са само думи. Всяка партия си има по няколко рома, които използа по свой етикет. Големите проблеми обаче остават нерешени. Трябва да се потърси нашата интелигенцията и с нея да се работи", е позицията на Сали Ибрахим.
До каква степен има шанс нещо реално да бъде направено с ромската престъпност в близко бъдеще в България, пита се в. "Дневник". Една реалистична прогноза по-скоро е песимистична. Сегашното правителство, както и всички предходни, няма визия за решаване на "ромския проблем". Има програми, но те не са от типа "магистрала", където след две години можеш да я "пипнеш".
Това са дългосрочни инвестиции, чийто ефект може да е след 5 или 10 години и които изискват някаква форма на безкористно стратегическо мислене, което не е познато като феномен в българската политика. България има шанса за достъп до европейски средства, които могат да се насочват в тази посока. Мълчанието, в което е обгърната темата и от МВР, и от неправителствения сектор обаче, няма да продължи твърде дълго, защото ще трябва да се търси отговор на обществения натиск.
"Институция за човека или човек за институцията", е заглавието на анализ в "24 часа". Според автора емоцията е на път окончателно да победи политиката: всичките кандидат-президенти са симпатични хора.
Внушава ни се, че президентът е някак извън политическата класа, човек като нас, който едва ли не зорлем се съгласява да влезе в играта, за да представлява себеподобните си. Някак си оставаме с впечатлението, че президентът няма да управлява, и именно това го прави предимно симпатичен.
Но ако президентът не е във властта, тогава какво е? Ето тук идва и най-интересният момент от кампанията: всеки кандидат влага различен смисъл в президентството.
Нелепостта на институцията е обсъждана многократно; основният проблем е в разминаването между невидимите, фини стъпки, които тя прави (излъчва различни квоти, балансира в случай на криза...), и големите народни очаквания, предизвикани от директния вот.
"51 млрд. лева спят в банките", твърди "Труд". Депозитите на гражданите и фирмите в търговските банки през август надхвърлиха 51 млрд. лв, показват данните на БНБ. Само за един месец е отчетено увеличение на влоговете с 603 млн. лв.
Според икономисти това се дължи на свитото потребление. 30 млрд. лв. са спестените пари на гражданите, което е с 3,34 млрд. лв. повече спрямо август 2010 г. Заедно с депозитите на фирмите, които са над 21 млрд. лв., увеличението на годишна база е 5,4 млрд. лв., или 12%.
Земеделската земя продължава с плавното поскъпване, тръгнало от края на 2009 г., съобщава "Труд". Цените вече са сравними с тези от рекордната предкризисна 2008 г. Средната цена на чернозема в България е 345 лв. на декар, което е със 7,8% повече от 2010 г. Това показват данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Най-скъпо е в Добричка област, където за големи масиви плащат по 1000-1200 лв. за декар.
"България няма да плаща, за да харчат други", заявява в интервю за "24 часа" еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя посочва, че държавните фалити не са на дневен ред. Европа ще става по-силна, тя носи предимството на 500 милионна икономика, която произвежда 20% от брутния вътрешен продукт на света. Този потенциал не трябва да се губи, той е спасение за всяка държава.
Ако допуснем, че Европа се централизира, евентуалните финансови отговорности за България са все още в далечно бъдеще (вдигане на всички ДДС, за да не го правят закъсали държави). Отговорностите зависят от това дали сме, или не сме в еврозоната. Когато влезем, ще имаме повече права, но и повече задължения.
"Аз бих го погледнала и от обратната страна - то е задължителна застраховка, която си купуваме. С която се гарантираме от това ние, българите, да плащаме повече, а някой друг да харчи", допълва Георгиева.
Ще плаща ли България - най-бедната държава в ЕС, дълговете на други фалирали държави, така в. "Сега" пита финансовия министър Симеон Дянков.
Отговорът: "В следващите 10 години тежестите или плюсовете от "Евро плюс" за България просто ги няма. Първо да приемем, че от "Евро плюс" ще излезе нещо; че най-накрая държавите ще се разберат какво е "Евро плюс" и ще подпишат, защото в момента нищо не е подписано.
"За мен "Евро плюс" беше една сравнително добра идея през пролетта, като решение за Гърция и някои от другите държави, които имаха проблем. Междувременно обаче се случиха много неща, които изискват други решения. Така че "Евро плюс" е на етап, който е морално остарял, преди дори да е започнало сериозно да се говори за него, казва вицепремиерът Дянков.
Последвайте ни
