Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще има девет членове, а не пет, както досега, реши парламентът, който прие на второ четене закона за публичното радиоразпръскване.
Трима от новите комисари ще бъдат избрани от
парламента, а един - от президента. Те трябва да встъпят в длъжност на 1 юли 2009 г. и
ще са в КРС до 2015 г.
Така реално властта си осигурява влияние в телеком регулатора дълго след края на мандата на това управление, пише в. "Дневник".
Документът беше замислен да регулира цифровия пренос на двете обществени медии - БНТ и БНР, но в хода на обсъждането му в него бяха внесени редица неочаквани разпоредби, зад които прозират интересите на частния бизнес, продължава вестникът.
Текстът за увеличаване на състава на КРС предизвика спор в пленарна зала. Председателят на парламентарната транспортна комисия Йордан Мирчев (НДСВ) предложи да се изчака становище на Министерски съвет (МС).
"Не става дума за редакционна промяна, а за важна поправка, която касае основен регулаторен орган", мотивира се той и припомни, че в проекта на МС не е имало предложение за увеличаване на броя на членовете на КРС.
"Народното събрание поема голяма отговорност с гласуването на такъв текст, как ще реагира обществото, как ще реагират например съкратените кремиковски работници и пристанищните работници", попита Мирчев.
Независимият депутат Минчо Христов заяви, че КРС трябва да бъде дадена на прокуратурата, а не да се увеличава съставът й.
Камен Костадинов от ДПС, който е един от вносителите на предложението, отговори, че разпоредбата няма политически измерения. Увеличаването на състава е свързано с това, че КРС със своите петима членове е свръхнатоварена, а пазарът, който трябва да регулира, е огромен, обясни Костадинов.
Законът осигури възможност на Би Ти Ви и "Нова телевизия" да разпространяват поне по три свои програми чрез трите мултиплекса, които ще бъдат изградени на първия етап от цифровизацията, с което елиминира недоволството на частните медии.
В последния момент депутатите отхвърлиха текст, който ограничаваше правото на собствениците на телевизии да качат повече от шест свои програми след двата етапа на цифровизация. Това антимонополно ограничение беше внесено от Весела Драганова (НДСВ) по идея на Силва Зурлева, която е консултант на MTG, собственик на "Нова телевизия" и каналите "Диема".
Радослав Илиевски от БСП обаче успя да убеди колегите си това ограничение да отпадне, защото било "неаргументирано" и противоречало на "конституционно гарантираната свободна стопанска инициатива".
В пленарната зала бяха представени писма от името на Би Ти Ви, ТВ2 и Би Би Ти, които се обявяват срещу антимонополния текст.
Друг текст, който предизвика дискусия в залата, предвижда, държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, да учреди търговско дружество с държавно участие от не по-малко от 50%, а държавата може да участва и с непарична вноска, включително апорт на недвижими имоти. Основният предмет на дейност на дружеството ще бъде изграждане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения - пренос на радио- и телевизионни програми.
Според Иван Иванов от ДСБ създаването на търговското дружество с 50 на сто държавно участие разкрива "целия лобистки характер на законопроекта".
Ще бъде създадена и нова държавна компания, която ще притежава лиценза за разпространението на програмите. В нейния управителен съвет трябва да участва министърът на финансите, а останалите членове ще се назначават от президента.
