О т 1990 г. петимата президенти на България са връчили 34 мандата за съставяне на правителство, 16 от които са върнати изпълнени. Това сочи справка на отдел „Справочна" на БТА.
Първият държавен глава на страната Желю Желев е връчил седем мандата за съставяне на правителство, от които пет са върнати изпълнени, а два - неизпълнени. За петте години на поста президентът Петър Стоянов връчва три проучвателни мандата, от които два са върнати изпълнени. За двата си мандата като президент Георги Първанов връчва три мандата за съставяне на правителство, като и трите са върнати изпълнени. Държавният глава Росен Плевнелиев връчва девет мандата за съставяне на правителство, два от които са върнати изпълнени, а седем - неизпълнени. Настоящият президент Румен Радев е връчил общо 12 мандата за съставяне на правителство – четири от тях са върнати изпълнени, а осем - неизпълнени.
От 1990 г. до днес в България са били съставени 21 правителства, от които 13 редовни и осем служебни. Четири от тринайсете редовни правителства реализират пълния си мандат от четири години – на Иван Костов (1997 – 2001 г.), Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005 г.), Сергей Станишев (2005 – 2009 г.) и третият кабинет на Бойко Борисов (2017 – 2021 г.). С най-кратък мандат от редовните правителства е това на Кирил Петков - от 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г.
От осемте служебни правителства с най-дълъг мандат е сегашното с премиер Гълъб Донев (от 2 август 2022 г. – до днес). Президентът Георги Първанов е единственият, който не е назначавал служебно правителство по време на двата си мандата. Румен Радев е назначил най-много – четири, Росен Плевнелиев – две, а Петър Стоянов и Желю Желев по едно. В служебното правителство на Желю Желев е и първата и единствена досега жена премиер на България – Ренета Инджова.
Промяна на Конституцията
Желю Желев е избран за председател (президент) на България на 1 август 1990 г. от седмото Велико Народно събрание (1990 - 1991). С Конституцията на България, приета на 12 юли 1991 г. от седмото Велико Народно събрание, се въвежда постът "президент", който се подпомага в работата си от вицепрезидент. Първите преки президентски избори са проведени на 12-и и 19 януари 1992 г.
Първият демократично избран президент
Първият пряко избран президент е Желю Желев, който печели втория тур на изборите на 19 януари 1992 г. Той встъпва в длъжност на 22 януари същата година с мандат от пет години.
Желев е връчил седем мандата за съставяне на правителство, от които пет са върнати изпълнени и два - неизпълнени. От изпълнените мандати три са реализираните правителства с непълен четиригодишен мандат – на Филип Димитров от 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г., на Любен Беров от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. и на Жан Виденов от 25 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г.
Президентът Желев назначава служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова – първата жена премиер на България – с указ на президента от 17 октомври 1994 г., след невъзможността да бъде сформирано редовно правителство в рамките на 36-ото Народно събрание. Служебният кабинет работи до 25 януари 1995 г.
На 18 декември 1994 г. са проведени предсрочни парламентарни избори с участието на 48 партии и коалиции. Изборите са спечелени от коалицията БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и политически клуб "Екогласност" с 52,08% и мнозинство от 125 депутати в парламента при избирателна активност от 75,23%. В парламента влизат пет партии и коалиции. Сформирано е редовно правителство на БСП с министър-председател Жан Виденов, което встъпва в длъжност на 25 януари 1995 г. На 21 декември 1996 г. той подава оставка заради масовите протести в страната срещу управлението на правителството. Оставката е приета от парламента на 28 декември 1996 г.
На 8 януари 1997 г. на разширено заседание на ПГ на левицата, която има мнозинство в парламента, и на ръководството на трите партии от лявата коалиция - БСП, Политически клуб "Екогласност" и Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" - е одобрена кандидатурата за премиер на министъра на вътрешните работи в оставка Николай Добрев. Същия ден започват протести срещу управлението на левицата, които ескалират на 10 януари 1997 г. пред Народното събрание, когато протестиращите нахлуват и окупират сградата на парламента. Депутатите са изведени от сградата след полунощ, а протестиращите са разпръснати от полицията.
Президентът Желю Желев прави обръщение към нацията, в което заявява, че при сегашната обстановка в страната няма да връчи мандат за съставяне на ново правителство и свиква Консултативния съвет за национална сигурност на 11 януари 1997 г.
Вторият президент на България
В тази обстановка на 22 януари 1997 г. встъпва в длъжност президентът Петър Стоянов, избран на втория тур на президентските избори на 3 ноември 1996 г.
За петте години Стоянов връчва три мандата за съставяне на правителство, от които два са върнати изпълнени с реализирани правителства – на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски, а един мандат е върнат неизпълнен – на Николай Добрев. Петър Стоянов е назначил и едно служебно правителство.
На 28 януари 1997 г. връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Стоянов свиква Консултативния съвет за национална сигурност, на чието заседание е взето решение всички парламентарно представените политически сили да се откажат от своя мандат за съставяне на правителство в рамките на 37-ото Народно събрание, да се назначи служебен кабинет и да бъдат произведени предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. След тричасовото заседание на Съвета кандидатът за премиер на левицата Николай Добрев връща мандата на президента.
Назначено е служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски на 12 февруари 1997 г., което управлява до 21 май същата година.
Първият президент с два мандата
Георги Първанов, кандидат на „Коалиция за България", печели изборите на втори тур, на 18 ноември 2001 г. Той е преизбран на изборите на 29 октомври 2006 г. и е президент на страната до 22 януари 2012 г. За този период Първанов връчва три мандата за съставяне на правителство, от които два са върнати изпълнени с реализирани правителства, а един е изпълнен, но без да бъде съставен кабинет.
На 18 юли 2005 г. Първанов връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер на „Коалиция за България" Сергей Станишев, който го връща изпълнен на 24 юли 2005 г. На 27 юли 2005 г. Народното събрание избира Станишев за министър-председател при тайно гласуване със 120 гласа „за" и 119 „против" от общо гласували 239 депутати, но не избира предложения от него състав и структура на кабинета. Втората по численост в Народното събрание парламентарна група на НДСВ следва да получи втория мандат за съставяне на правителство. На 11 август 2005 г. на заседание на политическия съвет на партията и парламентарната група е взето решение НДСВ да не упражни даденото от Конституцията право за реализация на втория мандат за съставяне на правителство, за което с писмо информира президента Първанов.
Малко след това лидерите на Коалиция за България, НДСВ и ДПС - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, подписват в Народното събрание коалиционно споразумение за управление на страната. Кандидатурата на Станишев е предложена от ДПС с третия проучвателен мандат. Така на 15 август 2005 г. държавният глава връчва третия мандат на Станишев, като същия ден той връща на президента изпълнен третия проучвателен мандат. На 16 август 2005 г. със 169 гласа "за" и 68 "против" Народното събрание избира състава на правителство с министър-председател Сергей Станишев, което управлява пълен мандат от четири години в рамките на 40-ото Народно събрание.
На 16 юли 2009 г. е възложено на кандидата за премиер на парламентарната група на ГЕРБ Бойко Борисов да състави новото правителство. Той връща изпълнен мандата на 23 юли 2009 г. Правителството полага клетва на 27 юли 2009 г., одобрено е със 162 гласа „за", 77 „против" и един „въздържал се". Парламентарните групи на „Ред, законност и справедливост", „Синята коалиция" и на партия „Атака" декларират, че ще подкрепят правителството. Кабинетът не изпълнява пълния си мандат – Борисов подава оставка през февруари 2013 г. заради протести в страната.
Четвъртият президент на България
Росен Плевнелиев, кандидат на партия ГЕРБ, печели изборите на втори тур на 30 октомври 2011 г. Той встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г. Плевнелиев връчва девет мандата за съставяне на правителство, два от които са върнати изпълнени с реализирани правителства, седем са върнати неизпълнени. Той назначава и две служебни правителства.
В началото на февруари 2013 г. в България започват протести срещу високите сметки за електроенергия, монополите и управлението на правителството. На 20 февруари 2013 г. министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на правителството, преди да изтече четиригодишния му мандат, с мотива, че държавата се нуждае от нов кредит на доверие. Оставката е приета от парламента на 21 февруари същата година.
Плевнелиев назначава служебно правителство с министър-председател Марин Райков на 13 март 2013 г. и то управлява до 29 май същата година.
На 23 май 2013 г. президентът връчва първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, който го приема и го връща, след като прочита пред държавния глава имената на предложените министри в състава на кабинета. Мандатът е неизпълнен. Два часа по-късно президентът Росен Плевнелиев връчва на Пламен Орешарски, кандидат за министър-председател на втората по големина парламентарна сила „Коалиция за България", проучвателен мандат за съставяне на правителство. На 28 май 2013 г. Орешарски връща изпълнен мандата. Правителството е избрано от Народното събрание на 29 май 2013 г. със 119 гласа „за" и 98 „против".
Три дни след избирането на кабинета започват протести в София с искане за оставката му и провеждането на нови парламентарни избори. Изборът на 14 юни 2013 г. на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) предизвиква масови протести в цялата страна с искания за оставка на правителството. Въпреки отмяната на избора на Пеевски на 19 юни 2013 г., протестите продължават през цялата година. На 23 юли 2014 г. премиерът Орешарски подава оставката на кабинета след 421 дни управление, изпълнени с протести. Оставката е приета на 24 юли 2014 г. със 180 гласа "за", осем "против" и осем "въздържал се".
Назначено е второто служебно правителство от Плевнелиев в рамките на президентския му мандат на 6 август 2014 г. с министър-председател Георги Близнашки, като то управлява до 7 ноември 2014 г.
След загубата на кандидата на партия ГЕРБ Цецка Цачева на втори тур на президентските избори на 13 ноември 2016 г. на следващия ден - 14 ноември 2016 г., премиерът Бойко Борисов подава оставката на правителството. На 21 декември 2016 г. Реформаторският блок връща неизпълнен мандата на президента Росен Плевнелиев, който заявява, че няма да назначава трето служебно правителство в рамките на своя президентски мандат с оглед на предстоящото встъпване в длъжност на новоизбрания президент Румен Радев.
Настоящият президент на България
На 22 януари 2017 г. поста държавен глава заема Румен Радев. През първия си мандат той е връчил осем мандата за съставяне на правителство, три, от които са върнати изпълнени, но само с два от тях са реализирани правителства. Пет са върнати неизпълнени. За първите пет години той назначава три служебни правителства и са проведени три пъти предсрочни парламентарни избори.
Първият мандат на Радев започва с назначаването на служебно правителство на 27 януари 2017 г. с премиер Огнян Герджиков. То управлява до 4 май 2017 г. Втория служебен кабинет Радев назначава на 12 май 2021 г. с министър-председател Стефан Янев.
На 30 юли 2021 г. президентът Румен Радев връчва първия проучвателен мандат на кандидата за министър-председател на „Има такъв народ“ (ИТН) Пламен Николов, който на 6 август представя на Радев изпълнен проучвателния мандат. На 7 август държавният глава подписва указ, с който предлага на Народното събрание да избере номинирания за премиер Пламен Николов, но на 10 август лидерът на ИТН Слави Трифонов обявява, че няма да внесе за гласуване излъчения проектокабинет с министър-председател Пламен Николов, след като не получава подкрепа от "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!". По-късно същия ден Пламен Николов внася в Народното събрание заявление, с което информира парламента, че оттегля по лични причини съгласието си да бъде издигнат за министър-председател и да участва в процедурата по избора. На 12 август Народното събрание приема волеизявлението на кандидата за министър-председател Пламен Николов за оттеглянето му, с което мандатът на ИТН е обявен за приключил неуспешно.
На 20 август президентът Румен Радев връчва втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер на ГЕРБ-СДС Даниел Митов, който веднага го връща. Предварително, на 11 август, на брифинг в централата на ГЕРБ председателят на партията Бойко Борисов обявява, че ГЕРБ-СДС ще представи проектокабинет пред президентството и веднага ще върне мандата.
На 27 август 2021 г. президентът Румен Радев връчва третия и последен проучвателен мандат на председателя на парламентарната група "БСП за България" Корнелия Нинова, която го връща неизпълнен на 7 септември 2021 г. след решение от заседание на Националния съвет на БСП на 2 септември.
Президентът назначава трето служебно правителство на 16 септември 2021 г. отново със Стефан Янев като служебен министър-председател. За първи път в историята на страната има две последователни служебни правителства. То управлява до 13 декември 2021 г.
На 21 ноември 2021 г. Румен Радев е преизбран за президент на втория тур на президентските избори, издигнат от инициативен комитет. От началото на втория му президентски мандат на 22 януари 2022 г. той е връчил четири мандата за съставяне на правителство, като три са върнати неизпълнени, а един - изпълнен, но без да се състави правителство. Назначил е едно служебно правителство.
След като на 10 декември 2021 г. съпредседателите на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков и Асен Василев подписват Споразумение за съвместно управление на България в периода 2021 - 2025 г. с всяка една от останалите три формации, които ще участват в коалиционното правителство -"Демократична България", "БСП за България" и ИТН, на 11 декември Радев връчва мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер Кирил Петков, който го връща изпълнен. На 13 декември Народното събрание одобрява правителството със 134 „за" и 104 „против". На 27 юни 2022 г. Кирил Петков подава оставката на правителството след гласуван вот на недоверие към кабинета в парламента на 22 юни, внесен на 15 юни от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заради провала на правителството в сферата на публичните финанси и икономическата политика.
Президентът Румен Радев назначава първото служебно правителство от началото на втория му мандат и четвъртото, откакто е президент на страната. За служебен министър-председател на 2 август е назначен Гълъб Донев.
На 12 декември т.г. кандидатът за министър-председател на ГЕРБ-СДС Николай Габровски върна на президента Румен Радев изпълнен първия проучвателен мандат за съставяне на правителство, но парламентът отхвърли неговата кандидатура. Вторият проучвателен мандат ще бъде връчен след Нова година, съобщи държавният глава.
