Сърбия кани китайци да строят канала Белград - Солун

С�б �бия преговаря с китайски компании за изграждане на плавателен канал Белград-Солун, който ще мине през Република Македония.

Той ще допринесе много за развитието на страната, съобщи днес пред журналисти държавният секретар в министерството на строителството и градоустройството Миодраг Йоцич, предаде правителствената информационна агенция Танюг.

Според Йоцич идеята за този канал и отпреди 100 години.

Проектът ще има "огромна парична стойност", като се има предвид какви инженерни проблеми трябва да бъдат решени при реализацията му.

Ще трябва да се направят редица шлюзове, да се промени цялата конфигурация на терена, откъдето ще преминава каналът, и да се свържат реките Морава и Вардар.

Но като трасе за воден превоз на обемисти стоки каналът ще бъде алтернатива на транспортирането им по Дунава до Черно море.

Разглеждано в по-широк контекст, каналът ще допринесе за регулиране на течението на река Морава, за развитие на напояването, на земеделието, както и за оживяването на туризма по течението на канала, убеден е Йоцич.

Сръбският министър на минната промишленост, природните ресурси и пространственото планиране Милан Бачевич е заминал за Китай, където ще преговаря с китайски компании за реализацията на този проект.

Неговото министерство съобщи, че пространственият план за проекта трябва да покрие 10 500 кв. м. площ.

По оценка на експерти изпълнението на проекта ще промени значително икономическите, политическите, геостратегическите и геополитическите отношения в Европа, ще свърже Германия с Егейско море.

През 2007 г. Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН одобри първата част от проекта за изграждане на

плавателна водна артерия с дължина 85 километра от Дунав до София.

Идеята е този канал по река Искър да свърже Дунав със София , а след това продължението му по река Струма да стигне до Бяло море.

Тогава ИКЕ е разгледала и одобрила на предварителен етап и сръбско македонско-гръцкия проект Белград-Скопие-Солун, предвиждащ 320 км канал, свързващ Дунав-Вардар-Егейско море.

Твърдеше се, че двата канала ще бъдат включени в приоритетните проекти на Дунавската комисия и на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, в която участват 15 държави, включително и Русия, писаха руски медии.

Новите водни артерии биха съкратили повече от два пъти транзита на стоки между Централна и Източна Европа и Средиземноморието, изчислили специалистите на ООН. С толкова ще се съкрати и "изходящият път" от тези региони на Европа към Суецкия канал.

Най-малко с една трета ще се съкрати транзитът през Босфора до Дарданелите, а това ще промени географията и икономиката на корабоплаването между Европа и Азия, писа московският "Российская газета".