Свободата на словото - под обсада

Винаги съм бил убеден, че свободата на словото и правото на информация са най-безспорните завоевания на демокрацията, каза Aспарух Панов от фондация за свободата "Фридрих Науман" по време на организираната от Агенция БГНЕС дискусия "Медии без филтър - страхът и свободното слово".

"Да подкрепиш проект в защита на свободата на словото в една страна, член на ЕС, звучи направо абсурдно. Но когато тази страна само за няколко години се е сринала с 50 места в класацията на "Репортери без граници" по индекс на свободата на медиите и с 80-тата си позиция е не на последно място, а на най-най-последно място в ЕС, въпрос на гражданска отговорност е да участваш в натискането на "паник бутона" и да подкрепиш мобилизацията на гражданското общество в името на свободата и демокрацията", каза Панов.

Според него, колкото и да е тъжно, поведението на държавната власт днес по отношение на медиите поразително му напомня поведението на властта по време на т.нар. Възродителен процес в последните години на комунизма.

Председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков обърна внимание, че проблемът не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много.

"Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото. Защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания", каза Цеков.

Според него "пример за медийни бухалки са медиите на Иво Прокопиев". На тези думи на Борислав Цеков от залата остро възрази програмният директор на Канал 3 Сашо Диков, който попита: "Защо започвате с медиите на Прокопиев, всички знаят, че друг е по-точният пример".

"Всеки, който на институционално, политическо или гражданско равнище се опита да повдигне завесата около екобезобразията на завода "Каолин" или разследва съмнителни приватизационни сделки или обществени поръчки, спечелени от въпросния Иво Прокопиев и свързаните с него лица, веднага бива заливан с порой от клеветнически и ругателски пасквили на страниците на неговите медии. Лепят се етикети, правят се клеветнически внушения", каза Борислав Цеков.

Основен стълб на демократичното общество са свободата на изразяване на мнения и оттам на медиите, каза журналистът от Агенция БГНЕС Стефан Джамбазов, който бе и водещ на дебата.

Според медийния експерт д-р Иво Инджов проблемът е в автоцензурата, която понякога е не само страх, а и пресметливост, но и най-вече в структурата на собствеността. Трябват конкретни практически стъпки за преодоляването на проблемите със свободата на словото, посочи той и допълни, че държавата трябва да има механизъм за контрол.

Много важно е също, според Инджов, всяко периодично издание да публикува собственика - реалния физически собственик на изданието.

Никола Кицевски заяви, че в глобален мащаб вестникарството е в криза и умира. Свободата на словото се носи от технологиите. Един вестник може да е свободна територия за словото, с цялата условност на това понятие, само когато е независим икономически субект, посочи Кицевски и продължи: Т.е. когато сам печели парите за своето съществуване, в противен случай той е просто храненик и инструмент на своя собственик в търговията му с властта, в отношенията му с конкуренцията, с враговете и приятелите. В момента в България няма всекидневник, който да не е такъв, заяви той.

ПР експертът Арман Бабикян заяви, че свободата и несвободата е личен избор. Въпросът е кой какво ще си избере, отбеляза той. "Хората просто не четат вече вестници, не си ги и купуват. На тях не им се гледат и новини, искат да гледат Биг брадър и шоу програми, но не публицистика, не и онова, което ние наричаме стожер на свобода на словото", каза Бабикян.

Журналистът от "Дойче Веле" Александър Андреев коментира случая с интервюто за в. "Монитор" на германския посланик у нас Матиас Хьопфнер.

"Разбира се, че не трябва да се позволяват такива груби вмешателства в текстовете на интервюто. От друга страна аз като журналист не съм съгласен и с това - винаги текстове на такива интервюта да се авторизират непременно от интервюираните или от техните служби. Въпросът е една сравнително доста сложна и фина настройка между журналисти и онези, които подават информацията. Това е въпрос на взаимно доверие, но и на професионализъм", смята Александър Андреев.

Според журналиста германското общество се съпротивлява срещу натиск върху медиите. Немислимо е тук един министър-председател или президент, или министър да седи пред три включени телевизора у дома си и да вдига телефона ту на единия, ту на другия, ту на третия, да се включва със собствени коментари.

Главният редактор на в. "Монитор" Петя Бахарова обясни по време на дискусията, че макар в публикуваното на сайта на посолството на Германия у нас писмо на посланик Хьопфнер да се посочва, че то е адресирано до нея, тя не го е получила и е научила за него от медиите с няколко дни закъснение.

"От всичко казано имам чувството, че свободата на словото е под обсада. Това ми припомня за времето, когато бяхме в Сараево. Всички знаете, че това е най-голямата обсада, дори по-дълга от тази в Ленинград, но дори тогава имаше един тунел. И в най-страшните времена, в най-големите бомбардировки, в най-големия политически натиск минавахме през него. Имаше светлинка. Тази светлинка доведе до свободата - Сараево е свободно, така ще стане и със свободата на словото в България", коментира в края на дебата журналистът Любчо Нешков.