Сто години от победата на "Дръзки" над "Хамидие"

С о оенен ритуал с полагане на венци и цветя пред паметника на капитан I ранг Димитър Добрев, до сградата на Военноморския музей във Варна бе отбелязана 100-годишнината от успешната атака на торпедоносеца "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие".

Преди 100 години на тази дата (21.11.1912 г. по нов стил) българският военен флот извоюва първата си победа, отбранявайки град Варна и района от нападенията на турския флот през Балканската война. Торпедоносецът "Дръзки" под командването на мичман I ранг Георги Купов, поразява с изстреляно торпедо 40 пъти по-големия брониран крайцер "Хамидие".

"Ако за превземането на Одринската крепост от българската войска имаме признанието на западни стратези, ако нововъведенията на артилерията и авиацията влизат в учебната литература, то за военните моряци признание дава още тогава прекият противник - командирът на поразения крайцер, турският офицер Хюсеин Рауф бей:

"Ако разгледаме безпристрастно случката с "Хамидие" и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее", каза в своето слово днес директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева.

Сред гостите на събитието бе и Руско Керемидчиев, връстник на Балканската война, роден точно в деня на обявяването й - 5 октомври 1912 г. и служил на торпедоносеца "Дръзки" в периода 1934-1935 г.

Преди 100 години "Дръзки" нанася тежко поражение и изважда от строя гордостта на турския военен флот - новия мощен бронепалубен крайцер "Султан Абдул Хамид" ("Хамидие") заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград.

На практика това неутрализира всякакви активни операции на турските военноморски сили в Черно море до пълното поражение на Турция във войната.

През 1905 и 1906 г. тайно през Босфора от Франция са доставени на части в България миноносци, които са сглобени и спуснати на вода. Други са купени от правителството. Българските миноносци са наречени "Дръзки", "Смели", "Храбри", "Строги", "Летящи" и "Шумни" и заедно с учебния крайцер "Надежда" представляват основата на неголемия българския боен флот през Балканските войни и началото на Първата световна война.

На 7 ноември 1912 г. в щаба на българския ВМФ се получава информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Четири миноносеца  получават задача да пресрещнат корабите пред българското крайбрежие. На 7 срещу 8 ноември миноносците срещат турския бронепалубен крайцер "Хамидие", който ескортира транспорта.

Атакуват крайцера, като изстрелват торпеда по него, но успешно стреля само "Дръзки", който, въпреки ожесточения турски огън, самоотвержено се приближава на близко разстояние - около 60 м. Турският бронепалубен крайцер е улучен в носовата си част, взривът на българското торпедо отваря голяма пробойна и му нанася тежки поражения.

Миноносците се готвят за нова атака, за да потопят окончателно вражеския съд, но пристигналите по време на боя и включили се в него 4 турски контраминоносци откриват преграден огън срещу българските кораби и спасяват крайцера. Той е ескортиран полупотънал до Цариград, безславно движейки се със задницата си напред.

Българските миноносци се оттеглят с един ранен на "Смели", пробит от стрелбата комин на "Дръзки" и дребни повреди, а турските - с 8 убити, около 30 ранени и тежко поразен кръстосвач. Смята се, че само тихото море е спасило повредения "Хамидие" от потъване.

"Дръзки", както и останалите миноносци, участва в Първата световна война, извършва действия срещу румънски и руски кораби.

С ликвидирането на българския флот от Ньойския договор "Дръзки" е преквалифициран в патрулен кораб (катер). През 1942 г. на кораба става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот.

През 1950 г. е бракуван, въоръжението му е снето. По случай 50-годишнината му през 1957 г. е взето решение "Дръзки" да бъде увековечен, тъй като е най-известният български военен кораб и от 21 ноември 1957 г. е сред експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на 20 век кораб от този клас.