Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън

Питали ли сте се защо някои уискита се наричат бърбън или бърбънът уиски ли е? В предишната статия разказахме за споровете между Шотландия и Ирландия и кое е първото уиски в света.

Американците не претендират, че са първи в продукцията на уиски, но са уникални със своите уиски разновидности, а бърбънът е емблемата на тяхната уиски индустрия.

Наименованието Bourbon произлиза от името на областта Бърбън Каунти, щата Кентъки. Името на окръг Вourbon е свързано с френската династия Бурбони и има много увлекателни истории за наименуването на бърбъна с тази пивка дума.

В разказите за бърбън често присъства името на Джейкъб Бийм (1770-1834), за когото се говори, че е бил първият, имал смелостта да направи уиски от царевица, заменяйки с нея ечемика. Факт е, че този вдъхновяващ акт се е случил през далечната 1795 г.

Според Джейкъб вкусът на неговото уиски е по-добър от този на останалите, защото царевицата му придава сладост. Рецептата на новатора се предавала от поколение на поколение и семейният бизнес се разраствал и просперирал.

Така е и до днес - седми наследник от семейството на родоначалника Джейкъб дестилира марките от добре познатата ни компания "Бийм", сред които е и най-продаваният бърбън в света "Джим Бийм".

През 1964 г. Конгресът на САЩ приема закон за бърбъна и го обявява за "национално питие на Америка".

За да бъде признато едно уиски за бърбън, то трябва да е дестилирано и отлежало в САЩ, да е дестилирано от най-малко 51% царевица (но не повече от 79%), да не се филтрира и да отлежава минимум 2 г. в чисто нови бъчви от бял дъб, които са предварително обгорени.

Бъчвите за бърбън се обгарят, преди да се налее за отлежаване уискито, а процесът на овъгляване на бъчвите е открит случайно. През 18 в. производител на бърбън транспортирал бъчви от Джорджтаун до Ню Орлиънс, когато част от тях се запалили. Незнайно защо, той продължил да ги използва, а бърбънът придобил дълбок златисто-кехлибарен цвят, както и неповторим нов вкус и аромат.

По време на отлежаването се казва, че уискито "диша" в бъчвата, като се разширява през горещите месеци и свива обема си през зимата. Колкото по-дълго отлежава бърбънът, толкова повече аромат се извлича от дървото. Към напитката не трябва да се добавя нищо за подобряване на вкуса, аромата или за промяна на цвета.

Интересното е, че американците намират пазар за старите си бъчви и ги продават на ирландците. Те, като известни спестовници, не харчат пари за производство на нови бъчви, а ирландското уиски приема от вкусовете и цветовете на бърбъна.

Добре позната шега сред американците е, че във всяко друго уиски се усеща глътката бърбън.

Друг любопитен факт е, че отлежаването на бърбъна повече от 9 години не води до по-добри вкусови качества, затова и не се срещат бърбъни, отлежали повече от 9 години.

Едни от най-емблематичните и популярни марки бърбън в света са Jim Beam, Maker's Mark, Knob Creek, Booker's, Baker's, както и  култовото постижение на американците "делът на дявола" (Devil’s Cut).

За да разберете още интересни бърбън истории, да се срещнете с най-големия световен експерт в барманството - Уейн Колинс (Wayne Collins), който ще разкрие как бърбънът се смесва с различни видове напитки, посетете първия "Уиски фестивал" от 4 до 6 октомври в София (WhiskeyFestSofia.bg).

Cheers!